Sep 15, 2022, 8:05 AM

Музика Барок версия 

  Music » Others
1256 1 0
00:00
03:39

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Затрупани са дневните страдания.

Откъслечните вопли и стенания.

Корава длан потропва по китарата.

Забравата е в мисълта за славата.

 

Как лесно се късат струните китарни,

преливащи от щастие, но крехки.

Звукът изтънчен произвеждат

и думи във сърцата ни нареждат.

 

Проникновени, стегнати понятия.

Раздвижени от въздух възприятия.

Захранени със замисъл и такт.

Прелюдия към звездния антракт.

 

За кой ли път изпращаме нощта,

самотни, уморени, слаби.

Нима това е нашето призвание,

светът да се окаже без любов?

 

О, не, не е възможно,  

потъвайки във самота,

една цигулка нежен звук извайва

и пълни моята душа.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??