Надежда

20.01.2023 г., 17:57 ч.

Музика » Поп

1845 3 2

00:00

04:18

Перото ми е нещо загрубяло.

Подострям го за щяло и нещяло.

Потапям го в една и съща рана.

Описвам си живота без подкана.

Простих обиди, унижения.

Душата ми остана цяла.

От тези пагубни движения,

усетих, че е остаряла.

И махнах със ръка в движение.

Потиснах грубите вълнения.

Животът ми бе песен,

тъй приказен и чудесен.

Потърсих медена роса.

Целунах живата вода..

Отново аз се потопих

в досадния човешки риф.

Потупа ме по рамото приятел.

Засмя се и ми рече:

„Хей, Мечтател! Повдигни глава!

Не си изгубил устрем. Полети с крила.”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.