William Peskett

STAR AND SEA


That star I now see
blended in the night's bright telegraph
has long since burnt out
and exploded.
The slowness of its fumes of light
across space provides
a second's vision of the past.
Gleeful time-traveller,
I forget I'm divided from a truth.

Cold water from the south
melts sombre
from the brilliant cap.
The slow currents north
take seven years to chill me,
to reach me with their dated clutter
from the ocean floor - time enough
for sea-change, a skin change;
a new man reading old news.


Звезда и море

Звездата, която сега виждам
вписана в ясния телеграф на нощта
отдавна е угаснала
взривена.

Бавният й поток светлина
във космоса ни дава
моментен поглед в миналото.
Възторжен пътник във времето, аз
забравям, че нещо ме дели от една истина.

Студени води от юга
мрачно се оттичат
от сияния връх.
На бавните течения на север
им трябват седем години да ме смръзнат,
да ме достигнат с отживели сигнали глъчка
от океанското дъно - достатъчно време
за една промяна, за смяна на кожа;
нов човек чете стари новини.