Преведено от японски!
Приземявам бавно крехкото си съзнание,
така че стъпките ми звук да не издават.
Ставам на прах, разбит на мънички парченца.
Нищо повече, това е всичко.
Без следа...
Чувството, че зная за безразличието
е повече коварно, отколкото безпомощно.
Пълзя на дъното на моето съзнание объркано
и се питам "Аз утро видях ли?".
Пр.
Скривайки дъха си в сегашния сезон,
ти, който викаше за помощ,
изчезна в нищетата.
Вехнещата песен, която вече не чуваш
и тя също плаче.
2.
Сълзите, що изплаках за загубите си,
ще се излеят ли и те, когато издържа
на тази агония?
Също както всеки един, който те изоставяше,
ще затворя очите си.
Тялото ми, което е обгърнато спирално,
бавно, бавно се превива.
В гърлото ми има хиляди бодливи въпроси -
питам се "Какво мога аз да спася?".
Пред очите ми утрото умира.
Припев:
Скривайки дъха си в сегашния сезон,
ти, който викаше за помощ,
изчезна в нищетата.
Вехнещата песен, която вече не чуваш
и тя също плаче.
3.
Гъстата мъгла отказва да се вдигне,
за да не може да изчезне доказателството
за съществуването ти.
Ако тази песен те докосне,
сигурно за лицемерна ще я помислиш.
Припев:
Скривайки дъха си в сегашния сезон,
ти, който викаше за помощ,
изчезна в нищетата.
Не мога да накарам гласа ми да се извиси,
затова вече не го чуваш.
Осъзнах, че това е моят грях.
ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ:
脆弱な意識を剥がれ
ゆっくりと足音を立てずに
灰になり粉々に散る
それだけ…それだけ…
Without a trace
無知にしる感情は
無力より卑怯
混在意識の底を這う
潜在意識に問い掛ける
目の前の蓮が見えない
立ち尽くす季節に息を埋めて
救いを待った君は濡れ
もう聞こえはしない枯れた詩は
当ても無く泣いている
喪失に流す涙は
垂れ出て苦しみにも流れる
誰もが見殺すかのように
目蓋を閉じる
螺旋に絡まる身体が
ゆっくりゆっくり捻じれる
千の問いを喉に当て問う
俺に何が救える?
目の前で蓮が死んでる
立ち尽くす季節に息を埋めて
救いを待った君は濡れ
もう聞こえはしない枯れた詩は
当ても無く泣いている
降りしきる霞が晴れるように
生きた証が消えぬように
この詩が君へと届くなら
偽善だと思うだろう
立ち尽くす季節に息を埋めて
救いを待った君は濡れ
もう聞こえぬように掛けた声は
戻せない罪と知る
© Нина Чалъкова Всички права запазени