А Cassandre

Mignonne, allons voir si la rose
Qui ce matin avait déclose
Sa robe de pourpre au soleil,
N'a point perdu cette veprée
Les plis de sa robe pourprée,
Et son teint au vôtre pareil.

Las ! voyez comme en peu d'espace,
Mignonne, elle a dessus la place,
Las, las ses beautés laissé choir !
Ô vraiment marâtre Nature,
Puisqu'une telle fleur ne dure
Que du matin jusques au soir !

Donc, si vous me croyez, mignonne,
Tandis que votre âge fleuronne
En sa plus verte nouveauté,
Cueillez, cueillez votre jeunesse :
Comme à cette fleur, la vieillesse
Fera ternir votre beauté.

На Касандра

Мила, ела да видим дали розата,

която сутринта беше разтворила

своята пурпурна рокля на слънцето,

тази вечер не е загубила

гънките си,

и цвета си, подобен на вашия!

Уви! Вижте как по мъничко в пространството...

Мила, тя промени мястото си.

Уморено, уморено нейните прелести падат!

О, истинска майко Природа,

едно такова цвете не живее

от сутринта чак до вечерта!

Ако ми вярвате, мила,

докато вашите години цъфтят

в своите по- зелени новости,

откъснете, откъснете вашата младост като това цвете,

старостта ще отнеме блясъка на вашата красотa.