Set Fire To The Rain
I let it fall, my heart,
And as it fell, you rose claim it
It was dark and I was over
Until you kissed my lips and you saved me
My hands, they're strong
But my knees were far too weak
To stand in your arms
Without falling to your feet
But there's a side to you
That I never knew, never knew.
All the things you'd say
They were never true, never true,
And the games you play
You would always win, always win.
But I set fire to the rain,
Watched it pour as I touched your face,
Let it burn while I cry,
'Cause I heard it screaming out your name, your name!
When I laying with you I could stay there
close my eyes
Feel you're here forever
You and me together
Nothing gets better
'Cause there's a side to you
That I never knew, never knew,
All the things you'd say,
They were never true, never true,
And the games you play
You would always win, always win.
But I set fire to the rain,
Watched it pour as I touched your face,
Let it burn while I cried,
'Cause I heard it screaming out your name, your name!
I set fire to the rain
And I threw us into the flames
Where I felt something die
'Cause I knew that that was the last time, the last time!
Sometimes I wake up by the door,
That heart you caught, must be waiting for you
Even now that we're already over
I can't help myself from looking for you.
I set fire to the rain,
Watch it pour as I touch your face,
Let it burn while I cried,
'Cause I heard it screaming out your name, your name!
I set fire to the rain,
And I threw us into the flames
Where I felt something die...
'Cause I knew that was the last time
The last time, oh, oh!
Let it burn...
Запалих огън от дъжда
Позволих на сърцето си да се изкуши...
И когато го направи, ти поиска да го откраднеш.
Беше тъмно и се бях предала,
докато не целуна устните ми и не ме спаси.
Ръцете ми, те бяха силни,
но коленете ми бяха твърде слаби,
за да стоя в ръцете ти,
без да падна в краката ти.
Но има една твоя страна,
която аз никога не опознах, никога не опознах.
Всички неща, които ще кажеш,
никога няма да са истина, никога няма да са истина.
И игрите, които ще играеш,
винаги ще печелиш, винаги ще печелиш.
Но запалих огън от дъжда..
Гледах как вали, докато докосвах лицето ти.
Изгарях, докато плачех,
защото чух, да крещи твоето име, името ти!
Когато лежа до теб, мога да остана,
да затворя очите си,
и да почувствам, че ти си тук, завинаги..
Ти и Аз, заедно...
няма нищо по-хубаво!
Защото има една твоя страна,
която аз никога не опознах, никога не опознах.
Всички неща, които ще кажеш,
те никога няма да са истина, никога няма да са истина.
И игрите, които ще играеш,
винаги ще печелиш, винаги ще печелиш.
Но запалих огън от дъжда..
Гледах как вали, докато докосвах лицето ти.
Изгарях, докато плачех,
защото чух, да крещи твоето име, името ти!
Запалих огън от дъжда
и ни хвърлих в пламъците.
Почувствах, че нещо умира,
защото знаех, че това е последният път,
последният път!
Понякога се будя до вратата,
това сърце, което завладя, трябва да те чака...
Дори и сега, когато сме приключили,
не мога да спра да се оглеждам за теб...
Но запалих огън от дъжда..
Гледах как вали, докато докосвах лицето ти.
Изгарях, докато плачех,
защото чух, да крещи твоето име, името ти!
Запалих огън от дъжда
и ни хвърлих в пламъците.
Почувствах, че нещо умира,
защото знаех, че това е последния път.
Последния път...
Нека да гори...
© Марина Всички права запазени