20.05.2012 г., 0:05 ч.

Александра 

  Преводи » Песен, от Руски
2360 0 1
8 мин за четене

 

Александра

 

Из кинофильма „Москва слезам не верит“

Текст: Дмитрий Сухарев, Юрий Визбор

Музыка: Сергей Никитин

Изп.: Татьяна и Сергей Никитины

 

 

Hе сразу все устроилось,

Москва не сразу строилась.

Москва слезам не верила,

А верила любви.

Снегами запорошена,

Листвою заворожена,

Hайдет тепло прохожему,

А деревцу - земли.

 

 

Припев: Александра, Александра,

Этот город наш с тобою.

Стали мы его судьбою,

Ты вглядись в его лицо...

Что бы ни было вначале,

Утолит он все печали.

Вот и стало обручальным

Hам Садовое кольцо.

 

 

Москву рябины красили,

Дубы стояли князями.

Hо не они, а ясени

Без спросу проросли.

Москва не зря надеется,

Что вся в листву оденется,

Москва найдет для деревца

Хоть краешек земли.

 

 

Припев: Александра, Александра,

Что там вьется перед нами?

Это ясень семенами

Крутит вальс над мостовой.

Ясень с видом деревенским

Приобщился к вальсам венским.

Он пробьется, Александра,

Он надышится Москвой.

 

 

Москва тревог не прятала,

Москва видала всякое,

Hо беды все и горести

Склонялись перед ней.

Любовь Москвы не быстрая,

Но верная и чистая,

Поскольку материнская

Любовь других сильней.

 

 

Припев: Александра, Александра,

Этот город наш с тобою,

Стали мы его судьбою,-

Ты вглядись в его лицо.

Чтобы ни было вначале,-

Утолит он все печали.

Вот и стало обручальным

Нам Садовое кольцо.

        

***

     

 

Александра

 

 

Песен от филма "Москва не вярва на сълзи"

      Текст: Дмитрий Сухарев, Юрий Визбор

Превод: Чавдар Бозаджиев

 

 

Не всичко в мигом се редеше,

Москва полека се градеше,

на сълзи не вярваше Москва,

а вярваше във любовта.

Ту със снегове покрита,

ту в зеленина обвита,

ще стопли минувача тя,

на дръвчето ще даде земя.

 

 

Припев: Александра, Александра,

този град е наш – за двама,

със съдбата му сме слети,

в лицето му се вгледай ти...

Каквото и да беше отначало,

угаси той скръб и жалост.

И ето че оказа се венчална

за нас Градинската халка.

 

 

Калините Москва красяха,

дъбове като князе стърчаха,

но ето че наместо тях,

растяха ясени без страх.

Москва не губи таз надежда,

да грейне в зелена одежда,

и за своите дръвчета тя

ще намери шепица земя.

 

 

Припев: Александра, Александра,

какво се вихри там пред нас?

Туй са семенца от ясен,

над паважа вият валс.

Ясен, с изглед малко селски,

затанцува валс виенски,

ще пробие, Александра,

ще се срасне той с Москва.

 

 

Москва тревогите не крие – не,

Москва е виждала какво ли не,

но всички скърби и беди

пред ней отстъпиха дори.

В любовта Москва е бавна,

но пък чиста е и вярна,

нали на майката е таз заслуга –

да люби повече от всяка друга.

 

 

Припев: Александра, Александра,

този град е наш – за двама,

със съдбата му сме слети,

в лицето му се вгледай ти...

Каквото и да беше отначало,

угаси той скръб и жалост.

И ето че оказа се венчална

за нас Градинската халка.

         

***

© Чавдар Бозаджиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??