Tu n`es plus là

Où est l'épaule sur laquelle j'me reposais
La présence chaude que mon corps aimait serrer
Où est passée la voix qui répondait à mes questions
L'autre moitié de moi sans qui j'perdais la raison

Quand le jour me réveille
Et qu'il m'offre encore ses plus beaux éclats
Le vide est le même tu n'es plus là
Dans le monde de mes sommeils, je respire
Mais je sais que je n'vis pas
Plus rien n'est pareil
Quand tu n'es plus là

Je n'suis plus sûr de c'qui nous est arrivé
J'y pense tous les jours j'ai même peur d'accepter
J'ai gardé le meilleur et enterré le reste
Effacé tes erreurs, oublié tes promesses

Quand le jour me réveille
Et qu'il m'offre encore ses plus beaux éclats
Le vide est le même tu n'es plus là
Dans le monde de mes sommeils, je respire
Mais je sais que je n'vis pas
Plus rien n'est pareil
Quand tu n'es plus là

Вече не си тук

Къде е рамото, върху което си почивах,

топлината, до която тялото ми обичаше да се притиска?

Къде отиде гласът, който отговаряше на въпросите ми,

другате половина от мен, която ми придаваше смисъл?

Когато утрото ме събужда

и ме дарява с най-хубавите си отблясъци,

празнотата си е същата,

вече не си тук.

В света на сънищата ми,  дишам,

но знам, че не съм жива.

Вече нищо не е същото

щом те няма.

Вече не съм сигурна какво ни се случи.

Мисля за това всеки ден, а ме е страх да го приема.

Запазих най-доброто и погребах останалото,

заличих грешките ти, забравих обещанията.

Когато утрото ме събужда

и ме дарява с най-хубавите си отблясъци,

празнотата си е същата,

вече не си тук.

В света на сънищата ми, дишам,

но знам, че не съм жива.

Вече нищо не е същото

щом те няма.