Amorphis-Withered
Повяхва цветето тогава само
когато си отиде пролетта,
забравено върху легло от камък,
във гробница от тишина.
Със мед пръстта ще бъде обкована
пръстта на тази девствена гора.
На воин ръкавицата метално хладна
ще скрие костеливата ръка.
Сълзите,някога стопляли земята,
се стекоха от вече пресъхнали очи.
Дори и северния леден вятър
над бедното сираче се смили.
Един живот на злоба и на мъка
се озари най-сетне от добра съдба-
отровата в бокала си погълна
мъжът пиян на бедната жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Блек Всички права запазени
