Една обикновена любовна история
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.
Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме… Или не.)
Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.
Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем…
Извинете ме…
Ще завали.
Автор: caribiana
***
An Ordinary Love Story
My name is October. And I'm sad.
Somehow autumnal. Deep inside.
I am making the clouds very rainy.
Then I sit on the sky and keep quiet,
Picking off yellow leaves with my windy hands.
(I just do not have daisies. And today
I would very much like to find out
If he loves me... Or not.)
Here and there I pin some sun on.
Instead of a ring or of earrings.
And I’m a bit chilly at dawn.
So I cover my shoulders with fogs.
My name is October. And I'm sad.
I am madly in love with April.
No way we can seasonally contact...
Please excuse me...
It’s going to rain.
Превод: RennitO
***
© Рени Всички права запазени