An Ordinary Love Story

Една обикновена любовна история

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Есенна съм някак. По душа.

Правя облаците страшно многодъждни.

После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.

(Просто нямам маргаритки. А пък днес

много ми се иска да узная

Той обича ли ме… Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.

Вместо пръстен или обеци.

Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.

И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.

Влюбена до лудост във Април.

Няма как сезонно да се свържем…

Извинете ме…

Ще завали.

Автор: caribiana

***

An Ordinary Love Story

My name is October. And I'm sad.

Somehow autumnal. Deep inside.

I am making the clouds very rainy.

Then I sit on the sky and keep quiet,

Picking off yellow leaves with my windy hands.

(I just do not have daisies. And today

I would very much like to find out

If he loves me... Or not.)

Here and there I pin some sun on.

Instead of a ring or of earrings.

And I’m a bit chilly at dawn.

So I cover my shoulders with fogs.

My name is October. And I'm sad.

I am madly in love with April.

No way we can seasonally contact...

Please excuse me...

It’s going to rain.

Превод: RennitO

***