Той я слага да спи в нейното легло
и всяка вечер пита мило
дали ú е добре, защото след малко ще тръгва.
"Аз вече по-рядко гледам телевизия, така няма да се карате толкова често"
Казва тя и се надява, че така ще може да го вижда по-често
"Тате, тя още те харесва, знам, че ти често й липсваш."
"И когато е студено, студено като сега, мама трябва да си легне в леглото съвсем сама"
"Тогава аз ли съм виновна и тя мисли ли си от време-навреме за мен?"
Пр./ А той отговаря - "Не, знаеш ли, ти нямаш вина.
Виж, при хората е понякога доста сложно.
Защото ние всички сме някак особени (необикновени)
Точно това ни прави често особено сложни.
Да, аз също още я смятам за особено хубава.
Особено когато те слага да спиш и те целува.
И особено когато е студено и ти трепериш.
Тогава често си мисля за нея и ми се искаше да беше тук
особено заради теб."
"Защо просто не се сдобрите или не се целунете отново"
Пита тя и и си мисли, че това е само обикновен, глупав спор.
Приятелите ú казват, че всичко ще се оправи, трябва само да почака
и тя чака, но едно съмнение остава.
И тя отново разтребва и отново отива на балет,
помага с измиването на чиниите, ако това изобщо може да промени нещо.
Пр./ А той отговаря - "Не, знаеш ли, ти нямаш вина.
Виж, при хората е понякога доста сложно.
Защото ние всички сме някак особени (необикновени)
Точно това ни прави често особено сложни.
Да, аз също още я смятам за особено хубава.
Особено когато те слага да спиш и те целува
И особено когато е студено и ти трепериш.
Тогава често си мисля за нея и ми се искаше да беше тук
особено заради теб."
Всички сме някак особени.
Всички сме някак особени.
Всички сме някак особени.
© Наталия Андреева Всички права запазени