Аз срещнах ви и всеки спомен - Фьодор Тютчев

Превод: Мария Шандуркова

***
                 К. Б.
Аз срещнах ви и всеки спомен,
живял в сърцето, оживя;
и време златно се отрони
и вля в сърцето топлина...

И както в есента ни късна
долита ден или пък час,
кога повява пролет съща
и нещо затрептява в нас, -

изцяло тъй съм аз обвеян,
препълнен с минали мечти,
с отдавнашното упоение
аз гледам милите черти...

И сякаш че след век раздяла  
явявате ми се насън
и ето, чувам, проумявам
нестихналия в мене звън.

Тук споменът не е единствен,
говори тук живот-съдба,
и оня чар, във нас, тъй искрен,
в душата моя - любовта!...

Оригинал:

Я встретил вас – и все былое

Я встретил вас – и все былое
В отжившем сердце ожило;
Я вспомнил время золотое –
И сердцу стало так тепло...

Как поздней осени порою
Бывают дни, бывает час,
Когда повеет вдруг весною
И что-то встрепенется в нас,–

Так, весь обвеян духовеньем
Тех лет душевной полноты,
С давно забытым упоеньем
Смотрю на милые черты...

Как после вековой разлуки,
Гляжу на вас, как бы во сне,–
И вот – слышнее стали звуки,
Не умолкавшие во мне...

Тут не одно воспоминанье,
Тут жизнь заговорила вновь,–
И то же в нас очарованье,
И та ж в душе моей любовь!..

 Фёдор Тютчев