20.04.2013 г., 20:27 ч.

Аз вървя в пътеката самотен - Михаил Лермонтов 

  Преводи » Поезия, от Руски
1462 0 1
1 мин за четене

Михаил Лермонтов

*** Выхожу один я на дорогу

Превод: Мария Шандуркова

 

***

Аз вървя в пътеката самотен;

белокамен път в мъгла блести;

нощ пустинна се заслушва в Бога

и звездата на звезда шепти.

 

В небесата – чудно и спокойно!

Спи земята в ореола син!

Що ми е тъй трудно и тъй болно?

Чакам ли? Жалея може би?

 

От живота си не чакам нищо

и не жаля миналото аз;

свободата и покоя искам!

Да забравя всичко и заспя!

 

Ала не в съня на гроба хладен...

Бих желал навеки да заспя,

тъй, че в мен да дремят сили млади,

да въздиша тихичко гръдта;

 

всяка нощ и всеки ден да милва

моя слух любовния рефрен,

а над мене да шуми неспирно

тъмен дъб, приведен и зелен.

 

1841

 

***

Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит;
Ночь тиха. Пустыня внемлет богу,
И звезда с звездою говорит.

В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в сияньи голубом...
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? жалею ли о чём?

Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!

Но не тем холодным сном могилы...
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб дыша вздымалась тихо грудь;

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб вечно зеленея
Тёмный дуб склонялся и шумел.

 

1841

 

© Мария Шандуркова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??