16.07.2008 г., 18:59 ч.
Belinda Caralisle - La luna
6 мин за четене
La luna
I remember when I met you
All the stars were hanging in mid-air
In these moments - nothing mattered
But the way you caught me in your stare
We were walking - we were talking
We were laughing about the state of our lives
How our fates brought us together
As the moon was rising in your eyes
On and on the night was falling
Deep down inside us
On and on a light was shining right through
Ah la luna la luna
The night that we fell under the spell of the moon
Ah la luna la luna
The light that will being me back to you
The light of la luna
In the hotels, in the cafes
All the world was made with romance
In the harbor moonlit water
All the ships were swaying in a dance
Then you held me and you kissed me
And I knew I had to be with you
You didnt ask me you just took me
To the tiny bed in your tiny room
On and on the band was playing
A song of surrender
On and on the sun would soon break thru
Now I walk along the streets of marseilles
The winter sky is cold and gray
And I dont know why I left you that day
And I dont know where you are
Луната
Спомням си, когато те срещнах.
Всички звезди висяха в небето.
В този момент всичко изчезна,
когато ме погледна.
Вървяхме и говорехме,
смеехме се за състоянието на живота ни.
Ах как ни събраха нашите съдби.
Както луната изгря в твоите очи.
Нощта падаше,
дълбоко в нас
светлините продължават да светят.
Ах луната, луната.
Тази нощ ние попаднахме под магията й.
Ах луната, луната.
Светлината ме води към теб,
светлината на луната.
Хотели, кафета,
целият свят е създаден от романтика.
Всички кораби, поклащайки се танцуват
в осветената от луната вода.
Тогава ти ме хвана и целуна
и разбрах,че трябва да бъда с теб.
Без да попиташ ти ме отведе
към малкото легло в малката си стая.
Оркестъра свиреше
песента на предателството,
а слънцето изгряваше.
Ах луната, луната.
Тази нощ ние попаднахме под магията й.
Ах луната, луната.
Светлината ме води към теб,
светлината на луната.
Сега бродя из улиците на Марсилия,
а зимното небе е така сиво и студено.
И не зная, защо те оставих онзи ден.
И не зная къде си.
Спомням си, когато те срещнах.
Всички звезди висяха в небето.
В този момент всичко изчезна,
когато ме погледна.
Вървяхме и говорехме,
смеехме се за състоянието на живота ни.
Ах как ни събраха нашите съдби.
Както луната изгря в твоите очи.
Нощта падаше,
дълбоко в нас
светлините продължават да светят.
Ах луната, луната.
Тази нощ ние попаднахме под магията й.
Ах луната, луната.
Светлината ме води към теб,
светлината на луната.
Хотели, кафета,
целият свят е създаден от романтика.
Всички кораби, поклащайки се танцуват
в осветената от луната вода.
Тогава ти ме хвана и целуна
и разбрах,че трябва да бъда с теб.
Без да попиташ ти ме отведе
към малкото легло в малката си стая.
Оркестъра свиреше
песента на предателството,
а слънцето изгряваше.
Ах луната, луната.
Тази нощ ние попаднахме под магията й.
Ах луната, луната.
Светлината ме води към теб,
светлината на луната.
Сега бродя из улиците на Марсилия,
а зимното небе е така сиво и студено.
И не зная, защо те оставих онзи ден.
И не зная къде си.
© Делина Генева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
