Brad Paisley - whiskey lullaby
She put him out like the burnin' end of a midnight cigarette
She broke his heart he spent his whole life tryin' to forget
We watched him drink his pain away a little at a time
But he never could get drunk enough to get her off his mind
Until the night
He put that bottle to his head and pulled the trigger
And finally drank away her memory
Life is short but this time it was bigger
Than the strength he had to get up off his knees
We found him with his face down in the pillow
With a note that said I'll love her till I die
And when we buried him beneath the willows
The angels sang a whiskey lullaby
The rumors flew but nobody knew
How much she blamed herself
For years and years she tried to hide
The whiskey on her breath
She finally drank her pain away
A little at a time
But she never could get drunk enough
To get him off her mind
Until the night
She put that bottle to her head and pulled the trigger
And finally drank away his memory
Life is short but this time it was bigger
Than the strength she had to get up off her knees
We found her with her face down in the pillow
Clinging to his picture for dear life
We laid her next to him beneath the willows
While the angels sang a whiskey lullaby
Приспивна уиски песен
Тя го изхвърли като изгаряща цигара посред нощ,
тя разби сърцето му, той прекара целия си живот опитвайки се да забрави.
Гледахме го как пропива болката си малко по малко,
но той така и не се напиваше достатъчно за да я изхвърли от ума си,
до нощта в която...
Удари бутилката в главата си и дръпна спусъка
и най–накрая пропи паметта си.
Живота е кратък но този път беше голям.
Тогава със силата която имаше за да се изправи на колене,
го намерихме с лице във възглавницата
с бележка ''Ще я обичам до края на живота си''.
Когато го погребахме под върбите
ангелите пееха приспивна уиски песен.
Слуховете летяха,ни никой не знаеше,
колко тя се обвиняваше.
С години и години тя се опитваше да скрие
уискито в дъха си.
Най–накрая пропи болката си
малко по малко.
Но така и не се напиваше достатъчно
за да го изхвърли от ума си.
До нощта в която...
Удари бутилката в главата си и дръпна спусъка
и най–накрая пропи паметта си.
Живота е кратък но този път беше голям.
Тогава със силата която имаше за да се изправи на колене,
я намерихме с лице във възглавницата,
прилепена за неговата снимка за цял живот.
Когато я погребахме под върбите,
ангелите пееха приспивна уиски-песен.
© Ани Авакумова Всички права запазени