Пролог
Пепел валеше от небето.
Лорд Трестинг се намръщи, поглеждайки нагоре към ръждивото обедно небе, докато слугите му се суетяха наоколо, разпъвайки навес над Трестинг и знатния му гост. Пепелните валежи бяха обичайни в Последната Империя, но Трестинг се беше надявал да избегне петна от сажди по финото си ново сако и червена жилетка, които току-що бяха пристигнали на лодка по плавателния канал от самия Лутадел. За щастие нямаше много вятър и навесът вероятно щеше да свърши работа.
Трестинг стоеше с госта си на малка павирана площадка на върха на хълм, предоставящ гледка към полята. Стотици хора в кафяви работни дрехи се трудеха сред падащата пепел, грижейки се за посевите. В усилията им се забелязваше мудност, но естествено това беше нормално за скаа. Селяните бяха ленива, непродуктивна пасмина. Те не се оплакваха, разбира се, не бяха толкова глупави. Вместо това просто работеха с наведени глави, движейки се с тиха апатия. Изплющяване с камшик от минаващ наблизо надзирател ги караше ...