Bryan Adams - East Side Story
There was this girl I used to see - down on 42nd street
She'd walk by on her way to work - n' make the air smell so sweet
I used to sit in a coffee shop - sometimes I'd have a cup
And when she'd go by - she'd light up the sky
Like the sun coming up
She be standin' by the bus stop - driver opened up the door
I'd just sit n' watch her - getting on the 104
I wanna give her my number - I wanna tell her my name
Wanna climb on board that cross-town bus
Take a chance she feels the same
It's just another east side story
Everybody's got a tale to tell
And like a hundred guys before me
I fell under her spell
Some things you hold on to - some you just let go
Seems like the ones that you can't have
Are the ones that you want most
I think about her sometimes - I wonder if she was real
And if I ever find her I'm gonna tell her how I feel
It's just another east side story
Everybody's got a tale to tell and like a hundred guys before me
I fell under her spell
It's still the same old story - it's still the same old game
Up there on the eastside - life goes on the same
She never knew my number - never even knew my name
She climbed on board that cross-town bus I never saw her again
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Там беше това момиче, което загледах в края на 42-ра улица.
Вървейки по пътя си за работа, правеше въздуха да мирише толкова сладко.
Имах навика да сядам понякога в кафето, за да изпия една чаша.
И когато тя се появяваше, осветяваше небето,
сякаш слънцето изгряваше отново.
Тя чакаше на автобусната спирка шофьора да и отвори вратата.
Просто стоях и гледах как взимаше 104-ката.
Исках да и дам телефонния си номер и да и кажа името ми.
Исках да се кача на този градски автобус.
За да има шанс да усети същите чувства.
Това е просто е друга източна история.
Всеки може би ще ми го каже.
И както стотиците момчета преди мен,
аз сам омагьосан от нея.
Някой неща искаш да задържаш а други ги оставяш да си тръгнат точно както онези, които неможеш да имаш.
А те са точно тези, които искаш най-много.
Мисля за нея понякога и се чудих дали е истинска.
И ако някога я намеря трябва да и кажа как се чувствам.
Това е просто друга източна история.
Всеки може би ще ми го каже.
И както стотиците момчета преди мен,
аз сам омагьосан от нея.
Това все още е онази стара история, все още е същата стара игра.
Там горе на изток живота си беше по старо му.
Тя никога не разбра моя номер, никога дори не разбра името ми.
Тя се качи на градския автобус и аз никога повече не я видях.
© Дидо Всички права запазени