O Fortuna
velut luna
statu variabilis,
semper crescis
aut decrescis;
vita detestabilis
nunc obdurat
et tunc curat
ludo mentis aciem,
egestatem,
potestatem
dissolvit ut glaciem.
Sors immanis
et inanis,
rota tu volubilis,
status malus,
vana salus
semper dissolubilis,
obumbrata
et velata
michi quoque niteris;
nunc per ludum
dorsum nudum
fero tui sceleris.

Sors salutis
et virtutis
michi nunc contraria,
est affectus
et defectus
semper in angaria.
Hac in hora
sine mora
corde pulsum tangite;
quod per sortem
sternit fortem,
mecum omnes plangite!


~~~~~~~~~~~~~~~



О, Фортуна, (щастие),
като луна си.
Ти си променлива,
винаги създаваща,
или унищожаваща.
Живото дестабилизираща.
Първо подтискаща,
после въздигаща.
Разума обсебваща
и слабост,
и сила,
разтопяваш като лед.

Съдба - чудовищна
и пуста.
Твоето въртящо се колело,
твоята озлобеност,
ще бъде безсмислена
недовеждаща до нищо.
Съпътстваща
прикрито
всекиго като чума.
Но не се замислям,
аз обръщам незащитения си гръб
за твоята подлост.

И в здраве,
и в добродетел,
съдбата винаги е срещу мен
смазваща
и тежка.
Винаги очакваща своя час,
в този час,
без да се опомниш
зазвъняват страшни струни
и след злата участ
повален е правия човек
и всеки ридае с мен.