Ziv se covek na sve navikne
pa valjda cu ja
ako Bog da, ako Bog da
Da se pravim da me ne vredja
kad odgurnes me
da spasem bar to sto spasiti se da
Da te ne pitam s kim
svaku provodis noc
i sto ne spavamo kao pre
Da ne pobedi gnev
pa da polupam sve
kad mi ujutru dodjes od nje
Dobro dosli, drugovi
na nasu malu maskaradu
pozivnice imate
najbolje je to u gradu
Sampanjac otvorite
otkacimo se do daske
i da se goli skinemo
ostace nam nase maske
Ziv se covek na sve navikne
pa valjda cu ja
ako Bog da, ako Bog da
Da se pravim da te ne cujem
kad opsujes me
da spasem bar to sto spasiti se da
Da ne proklinjem dan
kad sam rekla ti Da
decu sto sam ti rodila
I da foliram sve
da se ne nerviram
sto sam s drugom te videla
Жив човек свиква с всичко,
сигурно и аз ще свикна
ако Бог е с мен,
ако Бог е с мен.
Да се правя, че не ме боли
когато ме блъснеш,
да се опитам да спася поне
малкото което ми остана.
Да не те питам
с коя прекарваш всяка нощ
и защо не спим
заедно както преди.
Да не ме победи гнева
и да не потроша всичко,
когато те видя утре
да си идваш от нея.
Добре дошли приятели
на нашия малък бал с маски,
покани имате,
това е най-доброто място в нашия град.
Шампанското отворете,
да се веселим до дупка,
но дори голи да се съблечем
ще останат нашите маски.
Жив човек свиква с всичко,
сигурно и аз ще свикна
ако Бог е с мен,
ако Бог е с мен.
Да се правя, че не те чувам,
когато ме обиждаш,
да се опитам да спася поне
малкото което ми остана.
Да не проклинам деня
в който ти казах да,
децата които ти родих.
И да не ме интерсува нищо,
да не се ядосвам,
когато те видя с друга.
© Даниел Стоянов Всички права запазени