Celldweller - The Last Firstborn



Оh man, i can't believe that you did what they said
you did and to this day i've still gotta say that in
my mind i question it i wish i knew what you had
meant before you went and left me wondering to
just an echo of your voice 'listen...'
now i wait to take my turn to bleed like a kid playing
with a razorblade and wonder if i have the
balls at all or am i gonna be afraid where are
you? what do you think? 'cause i'm not sure when
knocking at death's door if i will be welcome in
or be left alone outside
i hear the sound of a heart
from the shadow in the dark
waiting for the poison to hit its mark
(listen--my son) i see the darkness
surround the shape on the ground the
killer straight up and a body face
down (firstborn-last one) i hear the
din of the screams, sorrow in streams
the smell of farewell and gasoline
(listen--my son) i see a heart set free
and my legacy hear a voice from a
shadow that is beckoning me
(firstborn-last one)
i guess there comes a point when you
think to yourself "this isn't worth it, it
isn't worth it" and now i feel what you felt inside
brother and now i feel what you felt
this isn't worth it, it isn't worth it i
wish it didn't end this way live a life in
hell through a mortal shell asphyxiating
smell for a crime lifetime imagination
locked in a cell and to the other
firstborn, i see the same scene that
must play over in your mind and now
how much more i'm sure it's fucked with
your head just like it's fucked up mine.
"listen my son-firstborn last one"
the message you sent out to me-i can't
change what's meant to be



Celldweller - Последния Първороден



О, човече, не мога да повярвам,
че ти направи това, което те казаха,
че ще направиш и тябва да кажа,
че до днес в съзнанието си аз още се чудя...
аз исках, аз знаех какво си имал предвид
преди да изчезнеш и да ме оставиш да се чудя.
Eдинствено в ехото на твоя глас "слушай...",
сега чакам своя ред да кървя, както дете играещо си
с бръснарско ножче и да се чудя какво щеше да е
ако владеех всичко, или да се страхувам от това къде си ти?
Какво си си мислил?
"Щото" не съм сигурен
дали когато почукам на вратата на смърта
ще бъда приветстван вътре,
или изоставен сам навън...
Чух туптенето на сърце от сенките в мрака,
чакайки отровата да достигне своята цел.
(Слушаи,сине мой), видях как мрака обгръща земята,
убиецът се изправи, а тялото падна надолу
(първородни, единствени).
Чух глъча на писъците, река от печал,
мирисът на прошка и бензин.
(Слушай, сине мой),
видях освободено сърце и моето завещание
и чух глас от сенките, който викаше мен.
(Първородни, единствени).
Преполагам, че това е смисъла
когато си си мислил - "не си струва"...
"не си струва"... и почувствах това,
което ти си чувствал отвътре, братко
и сега почувствах това, което ти си почувствал -
"не си струва"... "не си струва".
Искаше ми се да не свършва по този начин, живейки в Ад,
през смъртен щит, задушаваща миризма за престъпление.
През целия ти живот и въображение, заключено в клетка.
И към другите първородни,
аз виждам същата сцена,
която се върти в съзнанието ти и сега
все повече се убеждавам колко е преебано съзнанието ти
и колко и преебано моето.
(Слушай, сине мой, първородни - единствени),
съобщението, което си ми пратил -
не мога да променя това, което то означава...