Crystal Shawanda - You Can Let Go
Wind blowing on my face
Sidewalk flying beneath my bike
A five year olds first taste
Of what freedom's really like
He was running right beside me
His hand holding on the seat
I took a deep breath and hollered
As I headed for the street
"You can let go now daddy
You can let go
Oh I think I'm ready to do this on my own
It's still a little bit scary
But I want you to know
I'll be okay now daddy
You can let go"
I was standing at the altar
Between the two loves of my life
To one I've been a daughter
To one I soon would be a wife
When the preacher asked
"Who gives this woman?"
Daddy's eyes filled up with tears
He kept holding tightly to my arm
'Til I whispered in his ear:
"You can let go now daddy
You can let go
Oh I think I'm ready to do this on my own
It's still feels a little bit scary
But I want you to know
I'll be okay now daddy
You can let go"
It was killing me
To see the strongest man I ever knew
Wasting away to nothing in that hospital room
"You know he's only hanging on for you"
That's what the night nurse said
My voice and heart were breaking
As I crawled up in his bed and said:
You can let go now daddy
You can let go
Your little girl is ready to do this on my own
Its gonna be a little bit scary
But I want you to know
I'll be okay now daddy
You can let go
You can let go
/////////////////////////////////////////////////////////
Можеш да си вървиш
Вятър, духащ в моето лице.
Тротоар, олитащ под гумите на колелото ми.
Една 5-годишна
за първи път усети истинския вкус на свободата.
Той тичаше плътно до мен.
Ръката му стискаше седалката на колелото.
Поех дълбоко въздух и,
насочвайки се към улицата, извиках:
"Можеш да си вървиш татко.
Можеш да си вървиш.
О, мисля, че съм готова да се справя сама.
Още е мъничко плашещо,
но искам да знаеш,
че сега ще бъда добре татко.
Можеш да си вървиш."
Стоях пред олтара
между двамата мъже на моя живот.
Единия, на когото бях дъщеря
и другия, на когото скоро щях да бъда съпруга.
Когато свещенникът каза:
"Кой дава тази жена?"
очите на баща ми се наляха със сълзи.
Той продължаваше да стиска ръката ми,
докато аз му прошепнах в ухото:
"Можеш да си вървиш татко.
Можеш да си вървиш.
О, мисля, че съм готова да се справя сама.
Още е мъничко плашещо,
но искам да знаеш,
че сега ще бъда добре татко.
Можеш да си вървиш."
Убива ме да гледам
как най-силния човек, когото познавам
се топи в тази болнична стая.
"Знаеш ли, той все още се държи само заради теб."
Така ми каза сестрата.
Гласът ми трепереше, а сърцето се късаше,
когато си проправих път към леглото му и казах:
"Можеш да си вървиш татко.
Можеш да си вървиш.
О, мисля, че съм готова да се справя сама.
Още е мъничко плашещо,
но искам да знаеш,
че сега ще бъда добре татко.
Можеш да си вървиш."
© Наталия Всички права запазени