Стоянович, Р.Сърбия)

Да преместя времето отвъд времето

                        /превод от сръбски/

Къде бърза тази пътуваща  зора

откъсната от времето,

като  разкъсани нишки е нейният трон?

Защо ли моят недосънуван сън

е опакован в куфара на случаен минувач?

Защо тъмнината влиза в моята стая

с белота около къщата и синева над нея,

когато нищо в действителност не е така?

За момент ми се иска

да преместя времето отвъд времето,

в космоса на безкрайната любов,

в болка и радост да пея

и това да  не е нито времето, нито болката, нито радостта,

а вече красотата на вълшебния хор на славеите,

в един свят, с клонки от пеещи струни.

Радостен искам да се кича,

честит и щастлив да летя,

мъката ми да ме напусне,

пиян от любов да бъда!...

И как да се преодолее реалността днес

без, която живата вода няма да гори,

докато пламъкът на живота ни се издига

до сияйните атоми на слънчевите мечти?

 ДА ПРЕСЕЛИМ ВРЕМЕ ИЗНАД ВРЕМЕНА

           Аутор: Найдан Стоянович, Р.Србија

Куда жури ово пролазно свануће

Отргнуто од времена

Као искидане нити са његовог трона?

Зашто ли је мој недосањани сан

Спакован у кофер случајног пролазника?

Зашто тама завирује у моје одаје

Са белином око дома и плаветнилом над њиме

Кадa ништа на стварност не личи?

За тренутак сам хтео

Да се преселим у време изнад времена,

У простор бесконачне љубави,

У болу и радости да певам

А да то није ни време, ни бол, ни радост,

Већ стварност лепоте најбољег хора славуја

У свету са гранама од гласних жица.

Радостан да се китим хтедох,

Срећан, пресрећан, да летим,

Али ме туга пужевим кораком

Пијаног од љубави престиже...

И како данас да савладам стварност

Без које жива вода неће да гори,

Док пламен наших живота уздиже

До блиставих атома сунчевих снова?