Avant, quand je partais, je lançais un "bye bye"
Comme on lance un sac dans une soute à bagages.
Un peu de courage et, le lendemain matin,
J´étais déjà loin,
Si loin.

Avant, je me voyais comme un imperméable :
Je les laissais pleurer pour me sentir aimé
Et je reprenais mon sac, mon air de gare,
Un taxi dans la rue et je ne revenais plus.

Je pensais pas qu´un jour,
J´aimerais si fort
Que rêver de partir serait
Comme rêver de mourir.
Je pensais pas qu´un jour
J´aimerais si fort
Que j´aimerais mieux mourir
Que de partir encore.

Je quittais mes amours comme des livres de poche
Qu´on oublie sans regret sur un siège d´autobus
Et sans arrière-pensée, je partais au loin.
J´me voyais comme un train à vapeur dans la nuit

Mais un jour j´ai pas su ce qui s´passait :
J´avais envie d´partir mais je restais.
J´avais beau hanter les halls de terminus,
J´arrivais plus à prendre l´autobus.

Преди когато тръгвах, пусках едно „бай бай“

както се пуска чанта в багажник.

Малко кураж и на другата сутрин,

бях вече далеч,

толкова далеч.

Преди, се мислех за недосегаем:

оставях ги да плачат за да се почувствам обичан

и пак си взимах чантата, моят билет за гарата.

Едно такси на улицата и не се връщах повече.

Не вярвах че един ден,

ще обичам толкова силно,

че да мечтая да си тръгна ще бъде,

като да мечтая да умра.

Не вярвах че един ден,

ще обичам толкова силно,

че по-скоро бих умрял,

отколкото да си тръгна пак.

Напусках любовите си като джобни книги,

които забравяш ей така на седалка в автобус.

И без да се замислям,  заминавах далеч.

Виждах се като парен влак в нощта.

Но един ден, не разбрах какво се случи:

Исках да замина, но оставах.

Напразно посещавах чакалните на последната спирка,

не успях никога повече да хвана автобуса.