David Bisbal - Como la primera vez
Como duele ver caer el cielo,
como lluvia de recuerdos sobre la piel,
te busqué, te inventé,
entre cada sueño roto, de los restos de mi fe.
Y tú, tan imposible de olvidar,
lejana mi fragilidad,
como si nada,
y aquí estoy, las alas rotas y un por qué,
y tarde abrí los ojos a la verdad,
de lo que debe escapar.
Desesperado aquí me ves,
quebrado en mil pedazos,
caigo a tus pies,
como un trozo del pasado,
que no sabe como hacer.
Desesperado por volver,
al agua de tu amor que calme mi sed,
y aquí estoy mojado en lágrimas de ayer,
como la primera vez.
Dime como hacer para vestirme,
con la tenue bendición de tu desnudez,
de volver, el reloj, y escribir nuevas historias,
en el libro de tu amor.
Y así salvarme de esta maldición,
volver a unir los brazos de la razón,
que me faltaban.
Y mírame, que te hablo con el corazón,
no digas que es muy tarde,
para pintar cielos de felicidad.
Desesperado aquí me ves,
quebrado en mil pedazos,
caigo a tus pies,
como un trozo del pasado,
que no sabe como hacer.
Desesperado por volver,
al agua de tu amor que calme mi sed,
y aquí estoy mojado en lágrimas de ayer,
como la primera vez.
Desesperado aquí me ves,
quebrado en mil pedazos,
caigo a tus pies,
como un trozo del pasado,
que no sabe como hacer.
Desesperado por volver,
al agua de tu amor que calme mi sed,
y aquí estoy mojado en lágrimas de ayer,
como la primera vez.
Като първия път
Как боли да видиш спомените
падащи върху кожата
като дъжд от небето.
Търсих те, измислих те,
между всеки разрушен сън
и остатъците на моята вяра.
И ти,
така невъзможна за забряване,
отдалечена от моята крехкост,
сякаш нищо не е станало. Аз съм тук,
с ранени крила и едно: "Защо".
Късно отворих очите си за истината,
за това което оставих да избяга.
Отчаян ме виждаш,
счупен на малки парченца
падам в твоите крака,
като отломка от миналото,
която не знае какво да прави.
Отчаян да се върна
и водата на твоята любов
да утоли жаждата ми.
И тук съм,
мокър от сълзите от вчера,
като първия път.
Кажи ми какво да направя за да се покрия
с нежната благословия на твоята голота.
Да върна времето назад и да напиша
нови истории в книгата на твоята любов
и така да се спася от това проклятие.
Да събера ума си, който бях загубил.
Погледни ме - говоря ти със сърцето си,
не казвай, че е късно да нарисуваме небе от щастие.
Отчаян ме виждаш,
счупен на малки парченца
падам в твоите крака
като отломка от миналото,
която не знае какво да прави.
Отчаян да се върна
и водата на твоята любов,
да утоли жаждата ми.
И тук съм,
мокър от сълзите от вчера,
като първия път.
© Магдалена Всички права запазени