Despertar en el frio abismo de tu ausencia
Es rogar por las horas perdidas en mi habitacion
Recordar cada lagrima que fue tan nuestra
Me desangra el alma, me desangra el alma
Es andar el sendero que escribimos juntos
Es tocar un silencio profundo en el corazon
Escapar por las brechas de un amor profundo
Es mentir de nuevo por negar tu ausencia
Coro:
Esta ausencia tan grande
tan dura, tan honda
Que quiebra en pedazos
Mi razon.
Esta ausencia desnuda
De dudas y sombras
Me clava tu amor
Esta ausencia que duele
En el fondo del alma
Que quema por dentro
Mi sueño y mi calma
Coro 2:
Esta ausencia de hielo
De piel, de silencio
Que corta las horas sin piedad
Esta ausencia infinita
De noches y dias
No tiene final
Fue tan facil decir
Que el adios sanaria
Las espinas clavadas
En tu alma y la mia
Esta ausencia me grita
Que se acaba la vida
Porque no volveras, volveras.
Ya lo ves, tu partida no condujo a nada
Porque nada hace el tiempo a la sombra de mi soledad
Ya lo ves, derrotado y sin hallar la calma
Que daria por verte y olvidarlo todo.
(coro)
Esta ausencia me grita
Que se acaba la vida
Porque no volveras
Y me desangra tu partida
Y tu recuerdo hace temblar mi corazon
Como olvidarte si no quiero
Porque es que amor sin ti yo muero
(coro 2)
Esta ausencia me grita
Que se acaba la vida
Porque no volveras, volveras, volveras
Събудих се в студената пропаст на твоето отсъствие,моля се да върна изгубените мигове,помня всяка наша сълза,а сега душата ми е пресушена
Вървя по пътеката която сами начертахме,
в сърцето ми крещи тишина,
бягам от белезите на една дълбока любов,
лъжа е отново че ще забравя твоето отсъствие.
Тази липса огромна,така силна,така дълбока,която разкъсва на парчета ума ми,
тази липса свободна от съмнения и сенки,ме приковава в твойта любов,
тази липса,която боли от дъното на душата,изгаря отвътре съня и покоя,
тази липса студена,от кожа,от тишината,която скъсява часовете без жал,
тази липса безкрайна в нощите и дните няма финал.
Беше толкова лесно да мисля ,
че раздялата ще премахне бодлите забити в твойта и мойта душа,
тази липса крещи как свършва живота,защото ти няма да се върнеш.
И вече виждаш ,че тази раздяла не води до нищо,
защото времето не изтрива сянката на самотата,
и вече виждаш как дрипав и без да намеря покой,
бих дал всичко за да те видя и да забравя .
Тази липса крещи как свършва живота защото ти няма да се върнеш.
И твоето отсъствие ме убива,и спомена за теб кара сърцето ми да трепти,как да те забравя когато не искам,защото без твойта любов ще умра.
Тази липса ми крещи как свършва живота,защото ти няма да се върнеш
© Алекс Костадинова Всички права запазени