Ден Пети (Проклятието)

        /Превод от сръбски език/

Както си му е адетът,

аз и при кръстника ходя.

Всеки път,

когато съм у тях,

не ми става харно.

Кой съм аз просто за нея,

окаян, почти смазан,

мисля, че от това нищо добро

няма да излезе.

Когато те видя, море, 
как гребеш вода от кладенеца, 
кара севда* душата ми облива 
и нозете ми подкосява, 
добре че се хващам за нещо 
странично, 
иначе ще падна. 
А красотата е силна. 
Тъкмо нещо да кажа, 
ала се задуших от леблебията, 
и ти, 
както виждам, 
разливаш вода от лейката, 
а водата е сладка, 
и целувам лейката, 
мисля, че са устните ти. 
Точно пред лицето си 
виждам твоята фу̀та*,
антерията ти стои добре. 
Вече е нощ, 
подобна на гайтан. 
Kеремидите на къщите искрят 
От шелфа извади пръстена, 
сияен като сърма! 
Ти ми каза, моя ще си. 
Завинаги ... 
Какво направи, мори 
Проклетийо! 
Защо не остана с мен, 
за майка ми да се грижиш, 
с мен да мечтаеш? 
Леле-мале, 
живота ми изгори! 
С врачките общувам. 
Гърнето свири, 
дерт ме яде. 
Голяма патардия ще направим, 
младата ти снага ще отведа, 
пък ако аз не мога, 
нека и друг те не милва. 
И ето, бягам по планината, 
рана и за баща и майка. 
И твоите ги с черно загърна... 
... Аз вървя с цел.
Търся мястото на мъртвите...
 
* кара севда – черна/страстна/ любов, изгора
* фу̀та – ж.(тур. futa ар.) Домашна престилка от груб плат.

Превели от сръбски език - 2012 г.: Латинка-Златна и Ваня Ангелова

ДАН ПЕТИ (Проклетиња)

 Аутор: Змај Врањски, Србиjа

Како си је адет,

ја и до кума одо`,

јербо кад год си

код њега заминем,

не ми арно бива.

Кол`ко сам се занеја

жељку умал` не згази,

па се помисли

овој на добро да искача

неће.

Кад те видо, мори

како црпеш воду из бунар

карасевдах ми душу обли,

и ноге ми заклецаше,

а дип се у`вати за

капиџик,

иначе падо`.

А лепота у те силна.

Хтедо нешто да рекнем,

ал` се загрцна од леблебију,

а ти,

кад виде,

пружи ми лејку с воду,

а вода слатка,

и лејку целивам,

мислим усне твоје.

Алев у лицу,

гледам ти футу,

антерија ти добро стоји.

Туј гу ноћ,

чинисмо шенлук.

Коџа ћеремиде искрши,

из раф извади прстен,

срма сија,

ти ми рече моја ће си.

Заувек...

...Што ми уради, мори

ПРОКЛЕТИЊО!

Што не остаде крај мене,

мајку да ми  чуваш,

с мене да спијеш.

Куку лале,

живот ми изгоре.

С гледарице се дружим.

Грне свира,

дерт ме једе.

Голем зулум ће направим,

младу снагу ће ти узмем,

па кад већ ја не могу,

нек те ни други не милује.

И еве бегам по планину,

изедо и татка и мајку.

И твоји ги у црно зави...

...Ходам си сас циљ.

Тражим мртвичко место...