Леката мъгла, обвила планините,
Е убежище за мен сега
Но моят дом са низините
И винаги ще бъдат
Някой ден ще се върнете
При долините и фермите си
И повече няма да изгаряте
Да бъдем братя по оръжие
По полетата, пропити с разруха,
Бойните кръщенета,
Аз наблюдавах страданието ви
Докато битките бушуваха все по-безмислостно
И въпреки че ме раниха толкова тежко
По време на страх и тревога
Вие не ме изоставихте,
О, мои братя по оръжие
Има толкова много светове
Толкова много слънца
А ние разполагаме само с един свят,
Но живеем в различни такива
Сега слънцето е отишло по дяволите
И месечината се извисява над небесата
Нека ви кажа сбогом
Всеки мъж трябва да умре
Но на звездната светлина и
На всяка линия на дланта ви пише,
Че сме глупаци да воюваме
С братята си по оръжие...
© Йосарян Всички права запазени
Иначе чудесен превод!