ДНЕС ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ

                Автор: Борче Панов, Република Северна Македония

Днес човекът трябва да се сети

да изключи мобилния телефон, компютъра и интернета,

телевизора, войните, убийствата, цунамитата,

атомните електроцентрали, които източват радиоактивност;

огромните мутации на мекотелите,

изхвърлени на брега от една нова еволюция;

малките и големите диктатори,

които жонглират с фосилите на историята,

като с отрязаните човешки глави;

които безсрамно ни гледат в очите

и ни разказват вицове за Худини

след полярния вортекс,

който спира играта на вълните в езерата

и във водопадите дълбае иконостаса

от замръзналия ад на Данте,

както и озоновата дупка и светлината, която не се превръща в пепел;

като филмовата лента със слънцето, от което сме се отказали,

а след това и дигиталния часовник за събуждане,

машинката за бръснене и алармите –

просто цялата електроника наоколо,

в която потъваме, като електроните в двоичните масиви,

които разказват на мониторите за непостоянния Аз;

освен

навреме да се сети да замени батерията на пейсмейкъра,

ако сърцето му е слабо.

Тогава може да забрави за времето

и да направи първите стъпки в невинността на снега...

ДЕНЕС, ЧОВЕК ТРЕБА ДА СЕ СЕТИ

Автор: Борче Панов, Република Северна Македонија

Денес, човек треба да се сети

да ги исклучи мобилниот телефон, компјутерот и интернетот,

телевизорот, војните, убиствата, цунамите,

нуклеарните централи што истечуваат радиоактивност,

џиновските мутации на мекотелците

исфрлени на брегот од една нова еволуција,

малите и големите диктатори,

што жонглираат со фосилите на историјата

како со отсечени човечки глави,

кои бесрамано не гледаат во очи

и ни кажуваат вицеви за Худини,

потоа поларниот вортекс

што ја сопира играта на брановите во езерата,

и во водопадите го резба иконостасот

од замрзнатиот пекол на Данте,

па озонските дупки и светлината што не пеплосува

како филмска лента со сонцето од кое сме се откажале,

а потоа и дигиталниот часовник за будење,

машинката за бричење и алармите –

едноставно – сета електроника околу,

во која понираме како електрони во бинарни низи

што нè раскажуваат на мониторите како непостојани Јас,

освен –

навреме да се сети да ја замени батеријата на пејсмејкерот,

ако срцето му слабо.

Тогаш, може да заборави на времето

и да ги направи првите стапалки низ невиноста на снегот...

Б.а. Стихотворението е поместено в преводната ми двуезична поетична книга „Частици хематит” (2016) от македонски на български език от Борче Панов.

Думи за автора:

Борче Панов е роден в Радовиш, Република Македония. Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1998 година. Неговата поезия е представена в много антологии и панорамни сборници на съвременната македонска поезия,в чужди антологии, като тези от Манила (2012), Украйна (2013), Румъния (2015), България (2016) и др., и в различни електронни списания, библиотеки и сайтове за поезия. Поезията му е превеждана на английски, немски, френски, испански, украински, български, словенски, хърватски и сръбски език. Носител е на много литературни награди за поезия. Досега е публикувал поетичните си книги: „Какво e видял Чарли Ч от отвъдното”(1991), „Циклонско око” (1995), „Спрете Чарли” (2002), „Разбирам” (2006), „Гатанки от стъкло” (2008), „Базилика на ръкописа” (2010)„Запомняща се вечеря” (2012), „Вдъх” (2014) и „Човешки тишини” (2016). Борче Панов е автор и на алтернативните драматични текстове: „Пето календарно време” (2000), „Градът двойник” (2001), „Насред улицата – сляпа улица” (2002), „Хомо сапиенс” (2004), „Хванете сомнамбула” (2005), „Разделени от собствения си нос” (2006) и „Лятно кино” (2007).