1 септември. Строиха ни в редичка. Директорът изглежда като идиот. Той говори дълго. Учил’ката е страхотна. Защо има толкова много цветя? Дадоха ни първия буквар. Татко ме научи да чета по негов начин. Там на първата страница беше Ленин. А тук - Путин. Каква е истинската разлика? Единият е адски плешив.
2 септември. Оказва се, че светът не се състои изцяло от цветя и песни. Налага се и да танцуваш.
3 септември. Получих първата двойка. Оказва се, че е твърде рано да зная таблицата за умножение, трябва да броя на пръсти. Научих, че няма числа след двадесет и не трябва да използвам допълнителни органи, освен пръсти. Особено това се отнася до момичетата. Тъй като първокласниците не могат да бъдат психически травмирани, двойката ми беше поставена само устно.
4 септември. Вчера казах на баща ми за двойката. Той дълго се хилеше. Каза, че учил’ката просто е ревнувала, защото не можела да покаже двадесет и едно. Казах това на учил’ката. Стоя в ъгъла. Татко е шегаджия! Настроих алармата му на пет сутринта.
5 септември. Татко се зарадва на будилника. Аз също. По спешна молба на баща ми се занимавам с физкултурата си - тичам из къщата, докато той се събуди. След това трябва да се приготви закуската. Нямам енергия да споря с учил’ката.
8 септември. Оказва се, че не може да се пише с ръкописно. Нека първо научим печатните букви. Ще говоря с родителите си у дома, струва ми се, че напразно се научих да си бърша задника сам, може би това се учи само във втори клас.
9 септември. Сприятелих се с момиче Света. Заедно стоим в ъгъла заради факта, че Земята е кръгла. Оказва се, че докато не знаем физиката, тя е плоска. Момичетата са смешни. Бъбрихме дълго. От пълнотата на чувствата си й дадох писалката си. Когато се върнах от ъгъла, разбрах, че няма с какво да пиша. Взех си писалката обратно... И защо изведнъж станах глупак?
10 септември. Учил’ката реши да ни привърже към прекрасното. Включи музиката. Класическа. Е, не Metallica, разбира се, но се преживява. Тя предложи да говорим за любимата си музика. Изпях няколко реплики на Cannibal Corpse, пак стоя в ъгъла. На пук на всички мърморя „нашият горд Варяг не се предава на врага“. Тя заплаши, че ще извика родителите ми в училище. Ха! Още не е чула какво пее татко, докато се мие под душа!
11 септември. Училището започва да се прецаква. Детската градина беше по-добра. Там поне не ми се караха за рисунките. Оказва се, че баталната сцена „Воинът-герой разкъсва устата на нашественика и го пробожда в черния дроб с щик-нож” е социопатично мазало и расова омраза. Опитах се да докажа, че обичам чернокожи, но нормални, от Африка. Утре отивам на психолог.
12-ти септември. Психологът е мой човек. Обсъдихме тактико техническите характеристики на АК-47, оплюхме М-16, съгласихме се, че америкосите на техните Хамъри няма да минат дори няколко метра в нашата пустош. В края на сесията той показа боен бумеранг. Страхотна играчка, хвърли го през прозореца за тестване. О, директорът напусна училището в неподходящия момент. Но после се извиниха, казаха, че е НЛО. Директорът изглежда повярва, оказа се, че е получил не толкова леко сътресение на мозъка, както казват лекарите.
А всъщност този неудачник е на 11 години ...
Автор: gudez-z-z
http://neinteresnogo.net/dnevnik-pervoklassnika.html?fbclid=IwAR2fRvHlTGaBMZzhozy18xVqMFnWx3zcOSgj1LM822ztifPb3Z-t1FL6-mA
© Пламен Всички права запазени