ДОИЗГРАЖДАНЕ НА КЪЩА

         Автор:  Любинка Донева, Р. С. Македония

А

много добре започнахме

нашата къща,

нашия дом.

Ти идваше от изток

с всичките цветове на изгрева,

а аз – от юг – с цялата страст на огъня,

за да внесем топлина в дома ни.

Сега

с пръст от земята в устата

и със звезди в очите

искаме да продължим да строим

нашата започната къща,

която до средата е издигната

и е останала непостроена.

А

бяхме започнали

да я градим

с много дълбоки основи

и с твърди, каменни тухли,

с нашите ръце дялани…

И дори се стараехме

да ѝ опазим цветовете,

като оставихме покрива

за по-после,

без да забележим –

ние,

и двамата непредпазливи,

че змиите са плюли

във всеки ъгъл, във всяка стъпка,

и своята отрова

като завет са ни оставили.

В увлечението си
не разбрахме 
оставя ли се любовта без покрив;
оставя ли се тя да мръзне и студува 
без къща?!
И пак
ти дойде от изток с всичките цветове на изгрева
за покрива,
а аз – от юг – с цялата гореща страст
за топлина в дома ни,
но сега
проклятието живее в нашата къща,
скрито
и на топло,
и сивотата царува в познатия предел;
плачат стрехите от всички страни;
останаха цветовете
да боледуват под нашите пръсти,
и плаче подранилата зима.
 

ДОГРАДБА НА КУЌА

       Автор: Љубинка Донева, Р. С. Македонија

А

Многу убаво ја почнавме

Нашата куќа

Домот наш

Ти доаѓаше од Исток

со сите бои на изгревот

и јас од југ со сета страст на врелината

за да ја населиме топлината во домот

Сега

со земја во устата

и ѕвезди во очите

сакаме да ја продолжиме доградбата

на нашата почната куќа

до среде изѕидана

и неиздигната оставена

А

почнавме

со многу длабок темел

и дебел ѕид соѕидавме

од цврсти, камени тули

со наши раце делкани

И дури се мачевме

да ги довардиме боите

го оставивме покривот

за попосле

без да забележиме

невнимателни

ние и двајцата

камењарките се изнапикале

во секој агол, во стапка сека

и својот отров

како аманет го оставиле

Во занес
не сфативме 
се остава ли љубов без покрив
се остава ли да мрзне и ѕемне
без куќа
И пак Ти
од исток доаѓаше со сите бои на изгревот
за покрив
и од југ јас, со сета врелина на страста
за топлина во домот
но сега 
клетвата живее во нашата куќа 
покриена 
и на топло
и сивоста царува во познат предел
плачат стреите од сите страни
остануваат боите 
да боледуваат под нашите прсти
и плаче зимата што подрани.

Б.а. Стихотворението  е поместено в двуезичната ми преводна поетична книга „Мост към люляците” (2019) от македонски на български език от Любинка Донева.

            Думи за автора:

            Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф. Основното си образование е завършила в родното си село, а гимназия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори. Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”. Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични текстове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също включена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца. Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език. Носител е на награда за първа книга, присъдена ѝ по време на международния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни издания. Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната колегия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ. Включена е в няколко национални и международни антологии и алманаси. Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers). Живее в Кочани.