“Изчезвам”
Защо, кажи ми причината защо?
Опитай, все още не мога да разбера!
Ще мога ли някога да го почувствам отново?
Синьо небе, ще се срещнем в края!
Освободи ги, освободи спомените от теб!
Освободи ме, и си почини докато съм с теб!
В ден като днешния,
целият ми свят се е променил!
Нищо от това, което казваш,
ще успее да облекчи болката ми!
Ще обърна, аз ще обърна това бавно!
Ще горя, ще горя за да се почувствам жив отново!
Тя, тя би искала да продължа!
Виж ме, това е мястото на което все още принадлежа!
Ще преследвам, за да видя повече,
отколкото съм видял!
Дните изчезват,
и светът ми продължава да се променя!
Чувствам те тук
и това ме поддържа разумен!
И така аз продължавам.
Никога няма да забравя,
как лежеше там и ме наблюдаваше!!
Примирявайки се с края,
знаех, че се уплаши!
Ти беше силна, аз се опитвах...
Подадох ти ръка,
казах, че всичко е наред, пускайки те.
Беше време да тръгвам!
И аз ще продължа,
по най-добрия начин, който мога,
без ти да си край мен!!!
Нека той те отведе вкъщи...
© Михаела Димитрова Всички права запазени