Борис Кравецкий

ДВА ВЕТЕРАНА

Словоохотлив, очень мил;
По всей груди - заслон медалей…
- Я, генерала, в Кремль возил -
За это мне - награду дали!
Мы, с генералом - за столом.
Мы, на торжественном приёме!
На этом фото, мы – вдвоём.
И вот ещё, в одном альбоме…
Да – мы! Мы -  вынесли войну!
Мы - «прикурить фашисту дали»!
Мы, грудью, встали за страну!
И вот они – мои, медали!

 - Ну а вот, вы?!
…Встаёт – старик.
В простом, поношенном наряде…
 - Да, выступать я не привык.
Да, в общем - я не, "при параде"…
Да - воевал и ранен был.
Приказ был: «С рубежа - ни шагу!»
Медаль, в санбате, получил…
Да. Всем, кто выжил –
«За отвагу»!
 

ДВАМА ВЕТЕРАНИ

Превод на български: Юлияна Донева

Словоохотлив и много мил:
Покрита цялата му гръд с медали.
Аз, в Кремъл генерала съм возил,
за това награди са ми дали.
Тук  със генерала сме на маса.
Тука пък сме на тържествен прием!
И тук на снимката сме ние двамата,
а ето ни и в друг един албум…
Да - войната ние сме изнесли!
Ний „на фашиста огънче сме дали“
С гърди страната ние защитавахме!
И ето ти ги   - моите медали!

Ето на, а вие?!
…Остаряхте.
Просто като овехтяла дреха…
-Да, аз нямам навик да говоря.
И въобще, не съм аз „по парадите“…
Да, воювал съм и бях ранен.
Заповед –„От граница – ни крачка!“
Медал в санбатальона  съм  получил…
Да. Всеки , който оцеля  –
„За смелост“!