Дъжд - звънка пелена! Небето пълни майски дъжд.
Гръм - покриви раздруса, котките изплаши този гръм.
Прозорец аз отворих, вятърът размята моите неща -
стиховете тъпи, писани в унила, душна пустота.
Гръмна майски гръм – бурното веселие с пенещ се прибой
ни обгърна. Хей, ставай де, цяла нощ до утрото ще е порой.
Скачай с мен по локвите, да се разкрещим в нестроен хор,
както носят се хлапетата смешните и святите в пролетния двор.
Капките по бузата - то е само дъжд, а може да е от потеклата сълза.
Този гръм пречисти ме и душата хлипаща се размекна под дъжда
и потече - ручей чист към ливади слънчеви с некосени цветове,
за да стане пара и да литне към загадъчни и неизвестни светове. ...