Photograph

Loving can hurt

Loving can hurt sometimes

But it's the only thing that I know

When it gets hard

You know it can get hard sometimes

It is the only thing that makes us feel alive

We keep this love in a photograph

We made these memories for ourselves

Where our eyes are never closing

Hearts are never broken

Times forever frozen still

So you can keep me

Inside the pocket

Of your ripped jeans

Holdin' me closer

'Til our eyes meet

You won't ever be alone

Wait for me to come home

Loving can heal

Loving can mend your soul

And it's the only thing that I know (know)

I swear it will get easier

Remember that with every piece of ya

And it's the only thing we take with us when we die

And if you hurt me

That's OK, baby, only words bleed

Inside these pages you just hold me

And I won't ever let you go

Wait for me to come home [4x]

Oh you can fit me

Inside the necklace you got when you were 16

Next to your heartbeat

Where I should be

Keep it deep within your soul

And if you hurt me

Well, that's OK, baby, only words bleed

Inside these pages you just hold me

And I won't ever let you go

When I'm away

I will remember how you kissed me

Under the lamppost

Back on 6th street

Hearing you whisper through the phone,

"Wait for me to come home."

Снимкa

Обичта може да ранява.

Обичта понякога може да ранява,

но аз само нея познавам.

Когато стане трудно,

знаеш, че понякога може да стане трудно,

само тя ни кара да се чувстваме живи.

Пазим тази обич в снимки.

Създаваме тези спомени за себе си.

Там очите ни никога не се затварят,

сърцата ни никога не се разбиват

и времето завинаги е спряло.

Така че може да ме държиш

в джоба на скъсаните си дънки.

Да ме приближиш по-близо,

докато очите ни се срещнат.

Никога няма да си сама.

Изчакай да се върна у дома.

Обичта, може да лекува.

Обичта, може да изцери душата ти,

само тя може да го направи.

Кълна се, ще стане по-лесно,

помни това с всяка твоя частица.

Защото само нея вземаме с нас, когато умрем.

И ако ме обидиш,

няма проблем, това са само думи.

Задръж ме между тези страници

и аз никога няма да те напусна.

Чакай ме да се върна у дома.

Можеш да ме сложиш

вътре в медальона, който получи, когато беше на 16.

Близо до сърцето си,

където аз принадлежа.

Пази ме дълбоко в душата си.

Ако ме обидиш,

не се тревожи, това са само думи.

Задръж ме между тези страници

и аз никога няма да те напусна.

Когато съм далеч,

ще си припомням как ме целуваше

под уличните лампи,

зад 6-та улица.

Ще те чувам как шепнеш по телефона:

„Чакай ме докато се върна у дома“