Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя,
единствена дума, що света владее,
като южен пламък, северна зора,
вятърът от запад над града що вее.
Името ти крие моите простори,
местата де бродих, дето съм сега,
още твойто име в ушите говори,
бяла маргарита, с трънена снага. ...