Patrizzia
2 341 резултата
Кърпена? В заем? Дребна?
Така любов не ща!
Прошки отвред ме дебнат
и още куп неща.
В кръста прирон ръждясал? ...
  32 
Събирах си съдбата все по друмите,
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...
  100 
Рисува по калканите графити
животът ни. Разчитам ги едва.
Край мен минават сенките изпити
от празен шум, неискрени слова.
Стихът ми – стръкче жилава надежда, ...
  88 
Заваля, заваля, сякаш знае – с години го чаках,
този дъжд. Ситен, плах и от зима откраднал дъга.
И замърка стаен под ръцете му милващи мрака,
жадно пих, до насита... и няма преди, и сега.
оживя, оживя и разцъфна душата ми. Кимат, ...
  60 
Поне ме бива, още как ме бива,
в разделите. Мостовете горят.
Оставам си плашило насред нива,
а в шапката ми – целият ми свят.
А вятърът под дрипите ми пъстри, ...
  66 
Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...
  109 
Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...
  66 
Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...
  63 
И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...
  78 
Нейде към три и нещо
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...
  129  11 
Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...
  119 
***
Нямам много любов. И не съм алтруист.
Не ми трябват от тиква медали,
но опазвам стиха неокалян и чист,
ако гали – наистина гали.
Нося много на мрак. С огнен нрав съм уви ...
  51 
Изплаках всеки облак. До последно.
В мъглица се превърнах, в струйка дим.
Очи с дъга изтрих – да те погледна,
написах думи – да ги измълчим.
Разсмях до сълзи няколко сезона, ...
  83 
И те сънувам, моя нежна и уханна.
Ще бъдат спомен зимите предишни.
И с топли пръсти гали слънцето Балкана,
целува вятър нацъфтели вишни.
В съня ми мярка се почти неуловима ...
  76 
***
Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
  73 
И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
  155 
Ръцете ми от студ са посинели
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
  81 
В премръзналите малки длани
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
  105 
През безпътици летеше,
пътник-друмник си душа,
как ли да те утеша,
в стих? И той е безутешен.
Бе и цвят, и трън. Коприва, ...
  128  10 
Понеже любовта ми ме отсвири,
минавам вече от вина на бири.
И ще забравя, като се напия,
че ми люти проклетата ракия.
А пийна ли, душата ми пропява ...
  111 
Съдбата ми насам-натам залита,
пияна ли е? Аз горчилки пих,
а тя зад някой ъгъл вечно скрита,
четеше на тълпите моя стих.
И не остави чаша неизпита, ...
  95 
Отворило очите дъгоцветни,
протегнало ръчица топла, жълта,
в душата ми премръзнала да светне,
сред стаята ми слънцето нахълта.
Избяга мракът, скри се по ъглите, ...
  110 
***
Аз знам стихът от болка как замлъква,
между да си любов и да не си.
Душата ми - свещица в грешна църква
и дъх на птица ще я угаси.
Аз знам сама научих го да проси ...
  86 
И ви гледам захласнато. Сякаш мравуняк – разбунен,
и колони от мравки се щурат, към края вървят.
Долу, в ниското слънцето ясно не ще ви целуне.
Своя делник загризали стръвно – комата баят.
И ви слушам напрегнато. Ближния уж ви е свиден, ...
  82 
Писах, писах... Защо ли? Защото боли
и тъгата се прави на спяща.
Нека мислят, говорят, шушукат: Дали,
от тщеславие само си дращя?
Стига глупости! Моля ви! Стига сплетни! ...
  105 
В мечтите имам къщичка и аз.
Там приютявам сто щурчета зиме,
светулките и за любов петимен
в рапани скрит на топло морски глас.
Не вярваш ли? Ела и посети ме. ...
  249  13 
Коравите жени от моя род
в кръвта ми непокорството събуждат.
На този свят съм ничия и чужда,
но обич нося, вяра до живот.
Измерва ме съдбата с поглед строг ...
  124 
До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан, ...
  99 
Мълчанието свое нося като жиг,
като печат на устните ми неми
и с вятър нощен, нежен повей, звездолик,
до съмнало мълчим. На разни теми.
Нозе подвива тъжен, кадифен и тих, ...
  91 
***
Изплакала тъгата своя в звездопад,
нощта проспива зимните недели.
Април сънува – в нея влюбен, луд и млад,
на май сънува люляците бели.
В съня ѝ кротък в теменужената вис ...
  89 
Тъжен градът е без теб и студен,
а и сезонът е зимен.
Сняг не вали. Бели ангели в мен,
сричат молитва без име.
Или вън вятърът нежно шепти, ...
  132 
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти ...
  186 
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
  246 
Поседна рошава и боса,
на пръста кичурче върти:
Та, да си дойдем на въпроса,
съвсем за мен забрави ти.
Не съм, любов, дилема няма, ...
  143 
Животът за мене пести си цветята,
не исках и аз да ги къса.
С копривена риза до днес ме намята.
Завижда ми явно. На хъса.
Издигах ли къща, все нямаше стряха ...
  230 
Сред калта не ме търсете, знайте, че ако съм там,
то съм семенце на цвете, или искам да създам,
кула в блатото. Висока. И от обич тя да свети
друмниците без посока, влюбени или поети,
в мрака нека да им бъде бял маяк, светулков път ...
  135 
Не съм аз правилна, съвсем не съм,
понякога дори не съм уместна.
Бодлива съм. Отвътре и отвън
и истина съм. Мога да те стресна.
Не съм фалшива, (ще ми се да бях) ...
  159 
Да пееш през сълзѝ е просто дарба
и луд е, който с нея е роден.
Повярвай, даже да не ти се вярва,
понякога си мисля: Не за мен,
е този свят. И се затварям в книга, ...
  186 
Не ме следвай, че няма
път пред мен, ни зад мен.
Зад гърба ми е яма,
утре – порив роден,
с мъка, но за да свети ...
  153 
Под кожата тихичко влизам,
забравяш преди и сега.
Крада ти последната риза,
за зъзнеща в мрака тъга.
А ти, ако можеш прости ми. ...
  187 
Предложения
: ??:??