Patrizzia (Надежда Ангелова)

Понеже и защото, и макар, че

Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2025-12-08T20:54:57+02:00 52 1

Hякой ден

На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-08T11:50:34+02:00 143 4 6

Легенда за кокичетата

Живяла някога девойка,
с очи –лазур, коса – ръкойка.
Смъртта отнесла майка ѝ отколе,
баща ѝ дълго ходил като болен.
Цветина – гълъбица бяла, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-07T21:23:03+02:00 97

Пред възкръсване

Една неостаряваща душа
очите си умива. На разсъмване.
И опипом да тръгна не греша,
сърцето води. Да е тъмно – тъмно е.
И в мен неугасима лудостта, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-06T23:38:59+02:00 182 4 6

C трън да въртиш – простак ще се закачи

Красива ни е, мъничка, рай китен
Родината, а пропаст – помежду ни.
Каквото да посеете в браздите,
изникват все безмозъчни кратуни.
Изчезващ вид – орлите, лъв наплашен, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-06T19:57:05+02:00 102 2

... парченце от звездичка – всеки стих...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-05T22:10:17+02:00 114 1 2

Сведе ли се до голо оцеляване

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-05T05:20:34+02:00 113 1

Заспя ли в този град

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-04T18:36:02+02:00 136 2

Живея си – птиче в часовник

Живея си – птиче в часовник,
секунди не смятам безчет.
И пиша. Все рими бунтовни.
Родих се (защо ли?) поет.
Сърцето не е механизъм, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-03T21:42:23+02:00 136 3

Понеже съм създадена от плам

Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2025-12-02T20:21:44+02:00 196 2 5

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?
Строго смръщена, сива мълчиш.
Стига гледа в незримото бъдно,
дай магия – да хване дикиш,
срещу людски закони и строгост, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-02T12:25:47+02:00 98

Аз – истинска... Значи и лоша...

Когато съм лоша боли ме,
без маска и гола съм аз,
суфльорът изгубил е глас,
а твоят с лице е. И име.
Когато ранявам кърви ми, ...

Patrizzia

Поезия

2025-12-02T09:10:54+02:00 124 1 2

Дойде декември и душата му е бяла

Дойде декември и душата му е бяла,
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2025-12-01T19:45:14+02:00 153 2

Oбичай ме... И ще се случи...

Ще имам ли сили, а знам ще боли,
как есен да сторя на пролет?
И ангели бели за мене дали,
априлска дъга ще измолят?
По мокрите жици сто дрипи висят, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-30T22:15:15+02:00 163 1 2

Обещай да си нежен и тих...

Имам нужда от светещи, бели
хризантеми. И нека цъфтят.
Сред дъждовни и тъжни недели
да ме скрият в красивия свят,
който восъчно крехък и наш е, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-11-30T09:17:17+02:00 150 2

И рай да има... Нищичко не значи...

Парите ще останат, а и къщите,
и явна ще е всяка малка тайна,
и близките ви ще останат същите,
достигнете ли гарата си крайна.
И ще увиснат тъжно безпредметните, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-30T07:05:08+02:00 147 1 4

Даже кръстът почти не тежи

Знам на пръсти почти този път – и трънлив, и потребен,
всяка пропаст за мене отгледа луни и звезди.
Всяка мълния лятна бе болка... безмълвен молебен.
Чудесата посях сред безплодни и криви бразди.
Сто плашила роди и на крушата висна обесен ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-29T19:48:48+02:00 117

Kad' jednom svane‚ samo neka svane... 🌐

Kad' krene život nizbrdo‚ tad' krene‚
do praga prate te svirači.
I ni da pevaš‚ ni da sečeš vene.
Zato si i od smrti jači.
Kad' bude teško‚ stvarno teško bude ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-29T01:59:18+02:00 144

Tози свят с любов ще пренапиша

Искам да започна отначало
в сребърно предчувствие за сняг
да изгрее истината. В бяло.
Не разбирам смисъла двояк,
на прикрити в делнична гълчава, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-28T19:19:45+02:00 204 3 2

Животът по презумпция е прав

Оловни небеса съвсем прихлупени,
предзимно сив, опушен, тъжен свят,
а из града ни плъзнали са лумпени
и злобно на децата си крещят.
Клошарчета. От вечност непогалена, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-28T10:36:23+02:00 157 3 4

Откакто те обикнах

Откакто те обикнах станах дъжд.
Понякога от нежност всичко свети,
а после заваляват изведнъж
отломки от избухнали планети.
Откакто те обикнах станах звук, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-27T21:12:51+02:00 111 1

В твойте стихове нежни

Този свят огрубя, жулиети отдавна не ражда.
И отдавна ромеовци вечер изпиват сами
пълни чаши с отрова, гасящи въпиюща жажда,
нежност купили, после заспиват сред хладни тъми.
Този свят се смали. Стана шарена, тъжна и жалка играчка, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-26T19:32:59+02:00 294 4 9

Цигулка щом сънува пеперуди...

Изплакала най-светлите сълзи,
цигулката сънува пеперуди.
Щом лунен лъч зад облак пропълзи,
душицата ѝ сребърна се буди,
та сянката на сова да вгради, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-25T21:03:40+02:00 245 2 7

... нека вземат зеници от мен...

Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-14T10:31:55+02:00 166 2 3

Поетите? Те от любов умират

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-13T10:03:42+02:00 170 1 2

Един поет (какъв Тома Неверни)

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-12T20:26:26+02:00 126

И все от любов...

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-12T19:54:05+02:00 165

По-силна

Побрали са се в мойте длани
тъй простичките ми мечти,
но чудесата обещани
се лутат сбъднати... почти.
Съдбата ме така ориса, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-11T20:35:01+02:00 162 3 2

В дрипите дето нося

Дъжд с нежни мокри пръсти
пише ми стих среднощен.
Плаче в листата пъстри,
влюбва се. Пак. И още.
Денем за друга мисли, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-11T00:10:55+02:00 243 3 6

Mъничко остава

Ноември сви чергила парцаливи.
На глас изплаках този листопад.
Запалих клади – нека да горят.
И падах ничком в изорани ниви.
Над угари подгизнали кръжат ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2025-11-09T22:55:56+02:00 219 2

И си ми отива

Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-09T15:55:33+02:00 186 2 2

А от утре

А от утре захвърлям дрипите,
или фалш е, или е поза.
И ще пия каквото сипете,
и на облаци ще се возя.
А от утре... дошло е утре -то, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-09T00:37:58+02:00 222 2 2

Тя – призрачната обич е такава

До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-08T21:11:36+02:00 200 1 4

Този сън – хризантемен и бял

Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-07T22:08:11+02:00 201 1 6

Tестамент

Животът ли? Щом имам само него,
отдавна вече не изпитвам страх.
Без маска, предразсъдъци и его,
живея, както някога живях.
Съдбата ли? Прегръщаме се, ето ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-07T08:21:10+02:00 157 1

... умират единаци... От обичане.

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-05T20:13:26+02:00 179 2

Tи само с мен да тръгнеш тихо пожелай

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2025-11-04T22:17:01+02:00 569 3 6

Навярно имам триста страници присъда

Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-03T20:00:48+02:00 197 1 2

Прелива от нежност небето в индиго

Изтлява последната залезна мазка,
денят ни се готви полека за сън,
раздра тишината сърдит и неласкав,
часовникът градски. И мръква се вън.
И хиляди хора навярно вечерят, ...

Patrizzia

Поезия

2025-11-02T20:00:30+02:00 162 2

О, дайте ми в един бокал

О, дайте ми в един бокал,
късмет и щастие, и здраве.
Не копие - оригинал
и някак - без да се предавам.
О, дайте ми в един бокал, ...

Patrizzia

Преводи » Поезия, от Руски

2025-11-02T09:15:45+02:00 172