Patrizzia
688 резултата
Усмихвам се.С по зрънце се смалява,
животът ми,със всеки залез разжарен
Суетният ви глад и алчна врява,
отмерват миг,от вас накриво прекроен.
Усмихвам се. И с чудесата сини, ...
  18 
Мъничката ми маймунка,
цял ден кара колело.
Паднал, тича да го цункам,
по издраното чело.
Казваш, капнала кръвчица? ...
  64  11 
Мисли окъсели и опърпани,
светофарът вяло ми намига.
Делникът - разтегнал се, от дърпане,
времето не стига и не стига.
Няколкото потни въжделения, ...
  74 
И понеже все смелчаците са грешните,
и понеже не изпитвах страх, покорство,
ти отказа с лудостта ми да се срещнете
и затвори се в еснафското притворство.
И понеже постулатите, до втръсване, ...
  82 
Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите, ...
  82 
Извива пенест нежен гръб,
съвсем по котешки вълната.
Във всяка песъчинка - скръб,
сълза, за свършващото лято.
Купът от водорасли - сив, ...
  71 
Летят светулките, летят,
в тревата светят, треперливо.
Сърните неспокойно спят,
те знаят - юли си отива.
Нахлупил облачен каскет, ...
  97  12 
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...
  168  12  17 
Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани, ...
  54 
Рубенсов е тип Луната,
като мене - орисия.
Виж, оправих ти кревата,
призори ще те завия.
Аз ще седна вън, на двора, ...
  99  11 
И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...
  60 
В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...
  88 
Безсъницата тихичко въздиша,
рисува златни руни, по тавана.
С носленце мокро бута ме - да пиша,
с перо от сън. Но как ли да го хвана?
Звездите вън са с облачни пижами, ...
  87 
Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...
  101  10 
Плъзгам се по ръбчето на устни,
котешки извива гръб Луната.
Светъл дъжд по покриви изкусно,
свири мокра, тръпнеща соната.
В две очи Вечерница лъчиста, ...
  118  11 
Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...
  166  12  21 
Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...
  166  11  10 
Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...
  104 
И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.
Сънува ли ги - чуждите небета, ...
  163  10 
Пианото е влюбено - тъжи,
с най-нежното, докосващо униние.
И музиката му в нощта кръжи,
над вързани на възел петолиния.
И ключът сол безпомощно виси ...
  183  10  17 
И падна покосен - пореден труп,
сред алчност и човешко неведение.
И клоните ти жилав сплитат клуп:
Отсечен орех, лошо е знамение.
Уверено резачката ръмжи, ...
  84 
Като стара болка в бели дрехи,
вятърът на лятото засвети.
Птиците през плач на път поеха,
ронят златни сълзи класовете.
Маковете тихо догоряха, ...
  81 
Ветровете и бурите сплитам на плитки,
изписвам с облак ситно небосвода.
Отдавна са моретата ми много плитки
на токчета и по водата ходя.
Буревестник – душата ми – носи се с бриза ...
  103 
В умалелите ни дрешки,
детството се гуши скрито.
От игрите ни лудешки,
панталонките пробити.
Топки, ластик и фунийки, ...
  303  10  28 
Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло, ...
  136  12 
Вземи си четката, художнико!
Рисувай голото ми рамо!
Изобразявай невъзможното,
в което даже мен ме няма.
Макар, че аз съм вездесъщата, ...
  121  11 
Утрини сребристо сини,
а нощта - от кадифе.
Недопито ще изстине,
полунощното кафе.
Рой светулки пак чертае ...
  111  11 
Виж ти! Сега съвременната Ева,
е с маска, не смокиново листо.
Прилежно всяка сутрин я надева,
дистанцията спазва - сто, на сто.
Адам затъва в битово пиянство, ...
  133  12 
Жарко слънце злато пръска,
сред листа, от плюш зелен.
Водно конче литва, дръзко
и в крилцата отразен,
юли плахо се усмихва, ...
  155  15 
Проплаква тихо кукумявча скръб,
че неусетно пак нощта преваля.
Луната - меден грош, с изтъркан ръб,
към утро неизменно се търкаля.
Бродира лъч месали - от сребро, ...
  121  11  10 
Сред нищото е твоят малък остров.
Там Рай е - мое ляво - твое дясно.
Луна и Слънце - чисто е и просто.
Дори за самотата там е тясно.
И спомени се гушат - в раковини, ...
  101 
Поточе скрито в злачната дъбрава
в тревата – гръбче на сърничка.
Сред дървесата любовта възпява,
чак до възбог незнайна птичка.
Уши помръдва зайчето страхливо, ...
  128  13 
От фенерче на светулка,
разноцветни стъкълца.
Синя сойка - присмехулка,
кукли - с весели лица.
Бяло коте тихо мърка, ...
  102  10 
Стените, построени от човек,
душите ни, крилатите не спират.
Стихът е белег, пътят е нелек,
живеем вечно - някъде в Всемира.
Звезди ли сме? Планети? Звезден прах? ...
  132  12  14 
От срещи и раздели, и вини,
останаха по тротоара локви.
И щом неволно вятър прозвъни,
изнервено врабчетата подскокват.
И в чужди стъпки търсят теб и мен. ...
  274  19  24 
Драскат мокри и тъжни, унили липи,
с аромат, по небето опушено
и с крилце под главата си, лятото спи,
в сърчицето на славея сгушено.
Няма вчера и утре, преди, или след, ...
  116  11  10 
С изметената от душата смет,
ще купя сливи. Цели три каруци.
Ракия ще сваря - бурета пет,
за да напия думите ви куци.
Че казват, дипломация било, ...
  141 
Изчезна стълбата. След райските дела.
Да слезе Бог сред нас - да се изгуби.
Души да търси скрити в хорските тела.
От срам и гняв, брадата да оскубе.
Да литне ангелът - с окаляни крила, ...
  105 
Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън. ...
  173  13  26 
Нерядко в чужди ниви каменисти,
където не растат дори сухи драки.
Посели грешки - почваме начисто,
залъгваме се - утре нов живот ни чака.
Да жъне друг горчивите ръкойки, ...
  120  10 
Предложения
: ??:??