Patrizzia
2 428 резултата
И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
светлее – сто пътеки лунни пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
2
И треперят стотици щурчета,
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...
36
Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
39
С пръсти пише по тъмни калкани задъхани строфи
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...
56
3
4
В крилете на бездомен май,
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят, ...
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят, ...
87
1
5
От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
86
1
Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
94
2
2
Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...
150
2
5
Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...
155
1
6
Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...
97
Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
72
От какво, от какво да се плашиш,
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...
105
1
5
Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
131
1
4
Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
117
2
4
На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
112
3
5
Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан, ...
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан, ...
177
2
12
Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
123
1
2
Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
115
4
Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...
128
1
3
Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
100
1
2
Изгревът е кацнал на дланта ми,
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...
146
3
4
И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...
165
4
7
Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
111
Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...
113
Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...
154
4
4
на Емо
Кажи ми, слънчице, издай ми,
ако не знаеш – излъжѝ,
знам, че луната има тайни.
Звездите денем де държи? ...
Кажи ми, слънчице, издай ми,
ако не знаеш – излъжѝ,
знам, че луната има тайни.
Звездите денем де държи? ...
150
3
7
Ако от нещо патя цял живот
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
128
1
2
За ден ли ще замлъкна, за година ли,
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката, ...
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката, ...
139
2
2
Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.
Венците цветни другите ги взеха, ...
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.
Венците цветни другите ги взеха, ...
124
1
Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
161
3
6
Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...
164
3
5
Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
178
3
7
Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
137
2
Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
113
3
2
Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...
162
1
4
И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...
92
Uljuljkavaju te prazne nade,
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...
217
1
7
Ум да дойде – шансът ми е малък,
младостта ми дръзка си отиде.
И смали се времето, до залък,
и светът загърби ме обиден.
Малко ми остана, зрънце памет ...
младостта ми дръзка си отиде.
И смали се времето, до залък,
и светът загърби ме обиден.
Малко ми остана, зрънце памет ...
144
2
Гориха вчера на площада Юда,
жена извика: Я, горят Христос!
Тълпата – полудяла от възбуда,
в очите детски – само ням въпрос.
За зрелища, опашки в църкви, свещи, ...
жена извика: Я, горят Христос!
Тълпата – полудяла от възбуда,
в очите детски – само ням въпрос.
За зрелища, опашки в църкви, свещи, ...
191
1
6
Когато аз ти кажа – нека вярва
сърцето ти. Или да замълчи.
Че още ходя боса по жарава
сред въглените виждам две очи
и нощ след нощ душата ми прогарят, ...
сърцето ти. Или да замълчи.
Че още ходя боса по жарава
сред въглените виждам две очи
и нощ след нощ душата ми прогарят, ...
203
4
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
