/ Майката на светлината /
1.
Винаги ме довежда до ръба,
щом си помисля за всички онези животи разбити.
Днес съм една крачка по-напред,
но не съм сигурна себе си дали преодолях.
Понякога реалността е по-странна от измислицата,
каквото и да се случва в сънищата ми.
И зная, че не може да стане по-лошо,
за това предпочитам да спя.
2.
Търся, без да мога да видя,
за отговори в мръсотията.
Чакам, но за нищо,
за деня, в който ще бъда чута.
Ти си морето, в което се нося, и се изгубвам.
Имам усещането, че комуникирам с теб.
Търся, без да осъзная, че може би съществува друг начин.
Мисля, но за нищо,
за онзи чакан ден.
3.
Ти си нощта, значи си от тъмната страна,
на деня, който никога няма да видиш.
Ти си вечното минало,
за един ден можеш ли да бъдеш с мен?
Ти си ръката, която отхвърлих и не мога да си простя.
Аз съм егоист, за който не си заслужава да мислиш
или да умреш.
4.
Реалността понякога е по-странна от измислицата,
каквото и да се случва в сънищата ми.
Зная, че не може да стане по-лошо,
затова предпочитам да спя.
5.
Не зная утре къде ще съм.
Имам нужда да остана някъде сега.
Е, разбираш ли как се чувствам?
Или трябва да се откажа от моята вяра?
6.
Ти си ключалката, която никога не отворих,
защото ключа някъде изхвърлих.
Вглъбена съм в собствените си мисли,
които никога не ще ме освободят.
Ти си ръката, която отхвърлих и не мога да си простя.
Аз съм егоист, за който не си заслужава да мислиш
или да умреш.
7.
Ти си въпросът към отговора,
без който не може да съществува.
Ти създаде в мен всяка мисъл, свързана с това.
Ти си ръката, която отхвърлих и не мога да си простя.
Аз съм егоист, за който не си заслужава да мислиш
или да умреш.
8.
Тишината е всичко, което имам. Дава ми мир.
Всичко, което виждам, са видения за съдбата ми.
Защо трябва да кървя и да плащам за алчността на другите?
9.
Подсъзнателно всички ние
подписваме смъртната си присъда.
Как можеш да продължиш след всичко,
забрави ли на какво ни научи миналото?
Не може да продължаваме да се самоунищожаваме,
и заедно с нас, всички останали.
Защо не можеш да го осъзнаеш?
Не съжаляваш ли?
10.
Реалността понякога е по-странна от измислицата,
каквото и да се случва в сънищата ми.
Зная, че не може да стане по-лошо,
затова предпочитам да спя.
Сама съм с мислите си сега,
сама без никаква надежда.
Изгубих това, от което най-много се нуждаех.
Усещам, че този път не ще оцелея.
Авторски текст:
It always put me on the edge
To think of all the spoilt lives
Today I'm one step further
Not sure if I've survived myself
Reality is sometimes stranger than fiction
Whatever happens in my dreams
And I know it can't be worse than this
So I prefer to sleep
I am searching without vision
For the answers in the dirt
I am waiting just for nothing
For the day that I'll be heard
You're the sea in which I'm floating
And I lose myself in you
I am feeling these sensations
I communicate with you
I am looking without vision
For a different kind of way
I am thinking just for nothing
About that specific day
You're the night so you're the dark side
Of the day you'll never see
You're the past but everlasting
Can you share one day with me?
You're the hand that I rejected
But I can't forgive myself
I am selfish and not worthy
To think of, even to die for
Reality is sometimes stranger than fiction
Whatever happens in my dreams
I know it can't be worse than this
So I prefer to sleep
Tomorrow, don't know where I'll be
I need some place to go now
So do you know the way I feel
Or shall I give up my belief?
You're the lock I've never opened
‘Cause I threw away the key
I'm enclosed within my own thoughts
That will never set me free
You're the hand that I rejected
But I can't forgive myself
I am selfish and not worthy
To think of, even to die for
You're the question to the answer
And without there'll never be
Any thought in this direction
You've created this in me
You're the hand that I rejected
But I can't forgive myself
I am selfish and not worthy
To think of, even to die for
Serenity is taking over all I am, it gives me peace
And all I see are visions of my destiny
Why should I bleed and pay for others' greed?
We consciously sign our own sentence of death
How can you go on, did you forget
What we have learnt from the past?
We can't go on killing ourselves
And with us all the rest
Why can't you see, don't you regret?
Reality is sometimes stranger than fiction
Whatever happens in my dreams
And I know it can't be worse than this
So I prefer to sleep
I am alone with all my thoughts
Alone without a hope and
I lost the thing I needed most
I feel I can't survive this fall
П.П
/ Понякога за да се усети посланието на песента, трябва да се чуе,
оставям за линк, за всеки, който би искал. :
https://www.youtube.com/watch?v=lc_HozcYaD4 /
© Нина Чалъкова Всички права запазени