27.09.2019 г., 17:46 ч.

Евангелие от Яков Евреин, гл.18 – Владимир Набоков 

  Преводи » от Руски
1680 3 3
3 мин за четене

И аз видях: помръкна синевата                  

и облаците спряха се без брод,                    

и времето прекъсна своя ход…                  

Замря земята. Стихна и реката.                     

И сива димка плъзна по брега.                 

С наведени към влагата рога                    

не пиеха козлите. Край шубрака                   

овцете спряха. Момъкът с кривака            

се вкамени с протегната ръка                    

и с взор напред; над тихата река,                   

над палмите със сведени вършини,         

във въздуха безмълвен, вцепенен,                

висяха птици в мах застинал.                                

Замря земята. Ням бе Витлеем…         

 

И изведнъж в листата плисна трепет,              

и литна ято – глъч, възторг, лъчи,               

и екнаха копита с тропот сепнат,             

и счу ми се на струи водни шепот           

и песен на пастири да звучи!              

Прогонила далече здрача сетен,             

като сияещ Кръст, божествен лик,            

звезда изгря над пешерата светла –         

роди Мария в този чакан миг.    

 

 

 

 Евангелие Иакова Еврея, гл. 18

 

 И видел я: стемнели неба своды,                

 и облака прервали свой полет,                      

 и времени остановился ход...                       

 Все замерло. Реки умолкли воды.                

 Седой туман сошел на берега,                     

 и, наклонив над влагою рога,                       

 козлы не пили. Стадо на откосах                 

 не двигалось. Пастух, поднявши посох,      

 оцепенел с простертою рукой,                      

 взор устремляя ввысь, а над рекой,              

 над рощей пальм, вершины опустивших,      

 хоть воздух был бестрепетен и нем,              

 повисли птицы на крылах застывших.                          

 Все замерло. Ждал чутко Вифлеем...             

 

 И вдруг в листве проснулся чудный ропот,   

 и стая птиц звенящая взвилась,                       

 и прозвучал копыт веселый топот,                  

 и водных струй послышался мне шепот,          

 и пастуха вдруг песня раздалась!                     

 А вдалеке, развея сумрак серый,                       

 как некий Крест, божественно-светла,                  

 звезда зажглась над вспыхнувшей пещерой,   

 где в этот миг Мария родила.

                    

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за "Любими". И понеже темата за плагиатството беше повдигната наскоро, питах се дали текстът на "Подмосковные вечера" е плагиат на текста на Владимир Набоков или е само повлиян от него. А може и да е случайно съвпадение. Все пак се описват подобни картини с подобни изразни средства – "все замерло" – "все здесь замерло", "реки умолкли воды" – "речка движется и не движется", "и пастуха вдруг песня раздалась – "песня слышится и не слышится" и т.н. Само предлагам още един поглед върху темата с пример. Нищо повече.
  • Благодаря, Стойчо. Очаквах някой да започне да брои и-тата в оригинала, но те сега си имат друга залъгалка. Пък и не всички са Владимир Набоков, разбира се. Включително и аз.
  • Прекрасен превод!
    Поздравления,Мария!
Предложения
: ??:??