Evergrey - Unspeakable

In a time and a place where I had to bit my lip
To not be crying
Through the embers of the 2nd phase I had to
Chose another way of dying
And in dreams they come for you
Have they not come to see you too?
In silence flying through the room
Lonely thoughts try to conquering you

I want to help you but you never ask
And I want you to and I told you forever that
Why won't you tell me why you never laugh?
Cause I've told you forever you have to believe in me

Hand in hand through the worlds I try to conquer
I have fate walking beside me
And through halls of forgotten bliss I have to
Make a choice or die trying
And in dreams they come for you
Have they not come to see you too?
In silence flying through the room
Lonely thoughts try to conquering you

I want to help you but you never ask
And I want you to and I told you forever that
Why won't you tell me why you never laugh?
Cause I've told you forever you have to believe in me
Believe in me...

Why would you ever...

[Englund]

I want to help you but you never ask
And I want you to and I told you forever that
Why won't you tell me why you never laugh?
Cause I'll always hear you
I want to help you but you never ask
Cause I want you to and I told forever that I
Would always help you guide you when you're blind
Forever and ever
I want to help you but you never ask
And I want you to and I told you forever that
Why won't you tell me why you never laugh?
Cause I've told you forever you have to believe in me

Евъргрей - Неописуем

На място и във време,
когато трябваше да си прехапя устната, за да не заплача,
през пепелищата на втората фаза аз трябваше
да избера различен начин да умра.
А в сънища, дошли за теб,
не са ли пристигнали, за да те видят също? (?)
В тишина, прелитаща през стаята,
самотни мисли се опитват да те покорят.

Искам да ти помогна, но ти никога не поиска,
а аз исках да го направиш и ти казвах,
защо няма да ми кажеш защо никога не се смееш?
Защото аз ти повтарях, трябва да повярваш в мен.

Ръка в ръка през световете, които се опитвам да завладея,
съдбата ми върви до мен,
и през зали на забравено блаженство аз трябваше
да избера или да умра, опитвайки се.
А в сънища, дошли за теб,
не са ли пристигнали, за да те видят също? (?)
В тишина, прелитаща през стаята,
самотни мисли се опитват да те покорят.


Искам да ти помогна, но ти никога не поиска,
а аз исках да го направиш и ти казвах,
защо няма да ми кажеш защо никога не се смееш?
Защото аз ти повтарях, трябва да повярваш в мен.
Повярваш в мен...

Защо би някога...

Искам да ти помогна, но ти никога не го поиска,
а аз исках да го направиш и ти казвах,
защо няма да ми кажеш защо никога не се смееш?
Защото аз винаги ще те чувам.
Искам да ти помогна, но ти никога не поиска,
а аз исках да го направиш и ти казвах,
винаги ще ти помагам и ще те напътствам, докато си сляп,
винаги и завинаги.
Искам да ти помогна, но ти никога не поиска,
а аз исках да го направиш и ти казвах,
защо няма да ми кажеш защо никога не се смееш?
Защото ти повтарях винаги, че трябва да повярваш в мен.