Evergrey – Wrong

Evergrey – Wrong

I run to prevent the fall

To escape the wounds

The unanswered calls

Just put it all to sleep

Lay it all to rest

I need to rid the doubts

To believe again

To even breathe in the same way

But someone needs to show me how

I always thought that I would know

That when things were broken it would show

Somehow I thought I always knew

The difference between the lie and truth

I always thought I'd live a little longer

To have a chance to grow a little stronger

But maybe I was wrong

I ran but I did still fall

I can't prevent the wounds

I'm sore and my suffering's greater

How I wish for sleep so that I could rest

And I run from the obvious

Been so devious cause I thought that I was free

Thought that I was free and

I always thought that I would know

That when things were broken it would show

Somehow I thought I always knew

The difference between the lie and truth

I always thought I'd live a little longer

To have a chance to grow a little stronger

But maybe I was wrong

Somehow I thought I'd always know

If you were hurting it would show

We are broken and I'm left alone...

Then I was wrong

Maybe I was wrong

I always thought I'd live a little longer

To grow a little stronger

I always thought that I would know

That when things were broken it would show

Somehow I thought I always knew

The difference between the lie and truth

I always thought I'd live a little longer

To have a chance to grow a little stronger

But maybe I was wrong

Evergrey - Сгрешил

Бягам, за да не падна,

за да избегна раните,

обажданията без отговор...

Просто за да се успокоя,

лошото да погреба...

Нужно ми е от съмненията да се отърва,

за да повярвам отново;

дори за да почна да дишам както преди.

Но някой трябва да ми покаже начина...

Въобразявах си, че ще разбера,

ако нещата не вървят - че това ще личи...

Мислех, че някак си винаги бих познал

разликата между истина и лъжа.

Смятах, че ще живея достатъчно дълго,

за да успея да стана малко по-силен...

Но може би съм сгрешил.

Побягнах, но паднах въпреки това...

Не можах и раните да предотвратя.

Боли ме и страданието ми е все по-силно.

Как ми се иска да заспя, за да си почина...

И бягам аз от очевидното.

Нечестно бе, защото се мислех за свободен.

Мислех, че съм свободен... и

... Въобразявах си, че ще разбера,

ако нещата не вървят - че това ще личи...

Мислех, че някак си винаги бих познал

разликата между истина и лъжа.

Смятах, че ще живея достатъчно дълго,

за да успея да стана малко по-силен...

Но може би съм сгрешил.

Мислех, че някак си бих разбрал

ако теб те боли - че това ще личи...

Ние сме разбити сега и останах аз сам...

Значи аз съм сгрешил...

Може би съм сгрешил.

Смятах, че ще живея достатъчно дълго,

за да успея да стана малко по-силен...

Въобразявах си, че ще разбера

ако нещата не вървят - че това ще личи...

Мислех, че някак си винаги бих познал

разликата между истина и лъжа...

Смятах, че ще живея достатъчно дълго,

за да успея да стана малко по-силен...

Но може би съм сгрешил.