ЕЗЕРОТО

      Автор: - (Петко Шипинкаровски,Македония)

                                    (превод от македонски)

 Езеро.

 На палубата

 водата се смее.

 Вълнѝте блестят в кремъка.

 – Мед от устата ти капе! – каза езерото.

 – Усмихни се, девойко, покажи си

 белите зъби на вълнѝте!

 Нека топлият ветрец край теб да струи!...

 Защо се чудиш? Целуни слънцето!

 Затопли му постелята от старите времена! – пак каза езерото.

  – Мило Езеро,

  нека моите сълзи да донесат буря и

  да премахнат копненията от копринените ми дрехи;

  нека да намажат с мехлем студените ми гърди!

  Аз ще спя гола, а бурята нека силно да яхне

  снежните криле на ветровете.

  – Не!

 Ти имаш сърце, девойко, което може да събуди стар гранит

 и кипяща кръв в сънищата му да предложи. –

 каза езерото.

 – Не! Водният часовник и календарът отмерват

 безпощадно времето. От недрата нека да потече

 сокът на лятната жега! – отговори девойката.

 Езеро.

 На палубата

 водата се смее.

 Кремъкът блести.

 – Мед от устата ти капе! – отново каза езерото.

 ЕЗЕРО

                Автор: Петко Шипинкаровски,Македониja

 Езеро.

 На палубата

 водата се смее.

 Брановито белутрак блеска.

  – Медовина од уста ти тече!– рече езерото.

 – Грам смеа, девојко, пушти

 разголи заб во бранови бели,

 нек топло ветренце крај градиве струи.

 – Чуму лакомии? Бакни го сонцето,

  вжешти ја постелата древна!– пак рече езерото.

 – Езеро мило,

 моите солзи нек донесат бура

 и скорнат мераци в димии, свили,

 нек стават мевлем на студени гради!

 Јас спијам гола, а бура силно езди

 ко снежна толпа на ветровите!

 – Не!

 Имаш срце девојко стар гранит што буди,

 врела крв соновина нуди!–

 рече езерото.

  – Не, Часовник од вода календар е времето,

 ненаситка, од недра нек протече сок

 на летната жега – рече девојката.

 Езеро.

 На палубата од езерото

 водата се смее.

  Белутрак блеска,

 – Медовина од уста ти тече – пак рече езерото.

Б.б. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен "Алманах на съвременна македонска поезия", 2016