Федерика Карта - Все пак
----------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Luca Serpenti & Gianclaudia Franchini
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате, Лука Серпенти & Джанклаудия Франкини
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ma resto ancora qui,
tra vuoto e libertà.
In questo letto perdersi
è un’abitudine.
Adesso che tu non ci sei,
io non so più che farmene
di questa vita in ordine…
Giorni muti in fila su quel calendario,
io che fisso questo cielo blu petrolio,
ma resto ancora qui,
perchè la verità
è che ho voluto perderti.
Dopotutto è stato bello averti accanto,
pensare che sarebbe stato in eterno,
viaggiare sempre e solo con il cuore spento,
illudersi ancora tu stessi cambiando,
ma non sapevi darmi poi più di così.
Le cose che non hai,
non hanno mai pietà.
Ti vengono a cercare senza darti tregua e tu
sei un bersaglio facile.
La notte fa confondere
anche l'oro con la polvere,
l'orologio gira solo al contrario
e fa risalire tutto questo buio,
ma resto ancora qui,
perché la verità
è che ho voluto perderti.
Ma
dopotutto è stato bello averti accanto,
pensare che sarebbe stato in eterno,
viaggiare sempre e solo con il cuore spento,
illudersi ancora tu stessi cambiando.
Non sapevi darmi poi più di così.
È meglio a volte arrendersi che ricominciare,
è meglio a volte perdersi per non tornare.
Ti sento addosso, ma non è lo stesso,
non riesco più a capire se sto meglio adesso che sto male.
(Dopotutto è stato bello averti accanto,
pensare che sarebbe stato in eterno,
viaggiare sempre e solo con il cuore spento,
illudersi ancora tu stessi cambiando.) (x 2)
Ma non sapevi darmi poi più di così.
Ma non sapevi darmi poi più di così.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Оставам тук,
между празнината и свободата.
Да се изгубвам в това легло,
ми е навик.
Сега, когато теб те няма,
не знам какво да го правя
този живот подреден...
Нижат се немите дни на календара,
а аз се взирам в това петроленосиньо небе,
но тук оставам,
защото истината е, че
исках да те изгубя.
Все пак хубаво бе до себе си да те имам,
да мисля, че ще бъде завинаги,
да пътувам винаги и само с угаснало сърце,
отново и отново да се заблуждавам, че ще се промениш,
но ти така и не съумя нищо друго да ми подариш.
Нещата, които нямаш,
милост никога нямат.
Преследват те, покой не ти дават, и
лесна мишена си оставаш.
Нощта обърква
дори златото с праха,
часовникът само наобратно върви
и прави така, че мракът отново се появява,
но тук оставам,
защото истината е, че
исках да те изгубя.
Но все пак
хубаво бе до себе си да те имам,
да мисля, че ще бъде завинаги,
да пътувам винаги и само с угаснало сърце,
отново и отново да се заблуждавам, че ще се промениш.
Ти не съумя нищо друго да ми подариш.
Да се предадеш, вместо да започнеш отначало, понякога е по-добре,
да се изгубиш, за да не можеш да се върнеш, понякога е по-добре.
Чувствам те в душата си, но не е същото,
вече не мога да разбера дали съм по-добре, сега, когато съм зле.
(Все пак хубаво бе до себе си да те имам,
да мисля, че ще бъде завинаги,
да пътувам винаги и само с угаснало сърце,
отново и отново да се заблуждавам, че ще се промениш.) (x 2)
Но ти така и не съумя нищо друго да ми подариш.
Но ти така и не съумя нищо друго да ми подариш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
1. https://www.youtube.com/watch?v=Qf8n-AAHuCs
2. http://deathmetalverses.blog.bg/lifestyle/2018/07/21/federica-carta-dopotutto-federika-karta-i-vse-pak-bg-prevod.1618543
Deathmetalverses, благодаря за споделянето, НО РЕДНОТО Е ДА ЦИТИРАТЕ ИЗТОЧНИКА! Благодаря предварително.
© Любов Всички права запазени