13.02.2009 г., 10:02 ч.

Федор Тютчев - В небе тают облака 

  Преводи » Поезия, от Руски
1604 0 3
Облак в знойна вис се свива
и река в лъчи обляна
искрометно се извива
като лента от стомана.

Час по час е все по-вряло,
скри се сянката в гората,
и полето избеляло
вее сладки аромати.

Чуден ден! Всевечно тука
пак ще е така – реката
ще тече и ще блещука,
и ще лъхат зной полята.


Федор Тютчев

В небе тают облака,
И, лучистая на зное,
В искрах катится река,
Словно зеркало стальное...

Час от часу жар сильней,
Тень ушла к немым дубровам,
И с белеющих полей
Веет запахом медовым.

Чудный день! Пройдут века -
Так же будут, в вечном строе,
Течь и искриться река
И поля дышать на зное.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??