Florence + The Machine - Never Let Me Go

Looking up from underneath

Fractured moonlight on the sea

Reflections still look the same to me

As before I went under

And it's peaceful in the deep

Cathedral where you cannot breathe

No need to pray, no need to speak

Now I am under all

And it's breaking over me

A thousand miles down to the sea bed

Found the place to rest my head

Never let me go, Never let me go /х2/

And the arms of the ocean are carrying me

And all this devotion was rushing out of me

And the crashes are heaven for a sinner like me

But the arms of the ocean delivered me

Though the pressure's hard to take

It's the only way I can escape

It seems a heavy choice to make

And now I am under all

And it's breaking over me

A thousand miles down to the sea bed

Found the place to rest my head

Never let me go, Never let me go /х2/

And the arms of the ocean are carrying me

And all this devotion was rushing out of me

And the crashes are heaven for a sinner like me

But the arms of the ocean delivered me

And it's over

And I'm going under

But I'm not giving up

I'm just giving in

Ooh, slipping underneath

So cold but so sweet

And the arms of the ocean so sweet and so cold

And all this devotion I never knew at all

And the crashes are heaven for a sinner released

And the arms of the ocean delivered me

Never let me go, Never let me go /х2/

Deliver me

Never let me go, Never let me go /х2/

Deliver me

Never let me go, Never let me go /х2/

Deliver me

Never let me go, Never let me go /х2/

And it's over

(Never let me go, Never let me go)

And I'm going under

(Never let me go, Never let me go)

But I'm not giving up

(Never let me go, Never let me go)

I'm just giving in

(Never let me go, Never let me go)

Ooh, slipping underneath

(Never let me go, Never let me go)

So cold but so sweet

(Never let me go, Never let me go)

Florence + The Machine – Не ме пускай никога

Поглеждайки нагоре, от дъното,

към пречупената върху морето лунна светлина,

отраженията все още ми изглеждат същите,

както преди тук долу да се озова.

И е спокойно в дълбините -

катедрала, в която не можеш да дишаш,

няма нужда да се молиш, няма нужда да говориш...

Вече съм на дъното, под всичко...

... и то разпада се над мен.

На морското дъно, хиляда мили надолу,

намерих място, където да отпусна глава...

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

И ме поемат обятията на океана,

и ме напуска цялата тази вяра...

И грохотът е рай за грешница като мен.

Ала обятията на океана ме избавиха...

И макар че тежестта е трудно да се понесе,

това единственият ми път за бягство е...

Трудно бе да направя този избор.

Но вече съм на дъното, под всичко...

... и то разпада се над мен.

На морското дъно, хиляда мили надолу,

намерих място, където да отпусна глава...

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

И ме поемат обятията на океана,

и ме напуска цялата тази вяра...

И грохотът е рай за грешница като мен.

Ала обятията на океана ме избавиха...

И това е краят...

И аз потъвам.

Но не се предавам -

аз просто се отдавам...

О-о, спускам се надолу...

Така студено е, но толкова приятно.

И обятията на океана, тъй нежни и студени...

И цялата тази вяра, която изобщо не познавах...

И грохотът е рай за една освободена грешница.

И обятията на океана ме избавиха...

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

Избави ме!

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

Избави ме!

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

Избави ме!

Не ме пускай, не ме пускай никога... /x2/

И това е краят.

(Не ме пускай, не ме пускай никога)

И аз потъвам.

(Не ме пускай, не ме пускай никога)

Но не се предавам.

(Не ме пускай, не ме пускай никога)

Аз просто се отдавам...

(Не ме пускай, не ме пускай никога)

О-о, спускам се надолу...

(Не ме пускай, не ме пускай никога)

Така студено е, но толкова приятно.

(Не ме пускай, не ме пускай никога)