Франческо Сарчина - Върви си, мисъл, върви си/ Такава, каквато си си
----------------------------------------------------------------------------------------
Una storia triste sei,
come gli occhi tuoi,
che vagano fugaci
senza innamorarsi mai,
ma questo io per te
di certo non vorrei
proprio mai, proprio mai.
--
Oggi non lo so,
ma sarà che fuori c’è
un’aria così fina,
che mi porta via da qui,
e mi fa pensare a te,
ma chissà tu dove sei...
Io verrei, io verrei.
--
Vai, pensiero, vai,
vai via
da qui
e non tornare più.
L’unica cosa
a cui posso pensare
è solo la cenere.
--
E già che sono qui,
ti dico un po’ di più.
Non è lo specchio a far vedere quanto bella sei.
Truccarti servirà,
ma dentro resterai
come sei, come sei.
--
Vai, pensiero, vai,
vai via
da qui
e non tornare più.
L’unica cosa a cui posso pensare
sei solo tu.
Vai, pensiero, vai,
vai via
da qui
e non tornare più.
Quanti sono gli amanti che hai avuto
e che non ho scoperto mai…
--
Vai, pensiero, vai,
vai via
da qui
e non tornare più.
L’unica cosa
a cui posso pensare
è solo la cenere,
che mi hai lasciato tu.
--
L’unica cosa
a cui posso pensare
sei solo tu.
--
La casa oramai
è vuota e non ci sei
a riempirla della tua infinita vanità.
Ma ora sei con lui,
raccontagli di noi
fatti suoi, fatti lui.
------------------------------------------------------------------------------------------------
Една тъжна история си ти,
като твоите очи,
които мимолетни блуждаят,
без никога да се влюбят,
но това аз от теб,
разбира се, не искам
наистина никога, наистина никога.
--
Днес не зная,
но май навън има
един въздух, толкова фин,
че ме отнася оттук,
и ме кара за теб да мисля,
но кой знае къде си ти...
Аз бих дошъл, аз бих дошъл.
--
Върви си, мисъл, върви си,
оттук
си върви
и повече не се връщай.
Единственото,
за което мога да мисля,
е пепелта.
--
И понеже съм тук,
още нещо ще ти кажа.
Огледалото не е това, което показва колко си хубава ти.
Гримът разхубавява,
но отвътре ще си останеш
такава, каквато си си, такава, каквато си си.
--
Върви си, мисъл, върви си,
оттук
си върви
и повече не се връщай.
Колко ли са любимите мъже, които си имала
и за които не съм разбрал...
--
Върви си, мисъл, върви си,
оттук
си върви
и повече не се връщай.
Единственото,
за което мога да мисля,
е пепелта,
която ми остави ти.
--
Единственото,
за което мога да мисля,
си ти.
--
Домът ми
е вече празен и теб те няма,
ти, която да го изпълниш със своята безкрайна суета.
Но сега си с него,
разказвай му за нас
негови неща, негови неща.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=0hPatvY0og8
© Любов Всички права запазени