Франко 126 & Калкута - Сини дънки

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Autori: Federico Bertollini (Franco 126) & Stefano Ceri

----------------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Федерико Бертолини (Франко 126) & Стефано Чери

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Franco 126] Vorrei essere in un altro tempo…

in cui se sbagli, riparti da capo…

ma il futuro che io avevo in mente…

sembra già far parte del passato…

le parole sono un mondo a parte…

e non servono che a complicare…

che da solo mi sento di troppo… e il giorno

passa senza salutare…

e non so come son finito qui…

è come fossi entrato già a metà del film…

io avevo addosso gli stessi blue jeans… e tu avevi in bocca

le stesse bugie…

quante volte ci abbiamo provato…

dando voce anche al fiato sprecato…

e i ricordi già prendono il largo…

verso un mare lontano da qui…

ma forse va bene così…

Oggi me ne sto da solo e sto per conto mio…

forse era un po' meglio prima, ero un po' meglio anch'io…

vago in strade senza meta,

come un senza Dio…

quel sorriso a mezza bocca

sapeva di addio…

ma pensa te…

è tutto qua…

una réclame

che vola via…

e questa pioggia

si stancherà…

e il tempo

corre sui fili del tram…

[Calcutta] Siamo ombre tra le ombre…

ai piedi del tramonto…

orme tra le orme…

lungo un binario morto…

siamo onde tra le onde

che fanno il mare mosso…

storie tra le storie…

ma nessuno sta in ascolto…

E delle volte per vederci chiaro, serve stare al buio… (… buio…)…

e per essere davvero sicuri, occorre avere un dubbio… (… dubbio…)…

ed un fiore che si schiude al freddo, poi appassisce a luglio…

e quello che resta (… resta…)…

sembra di cartapesta…

[Insieme] E non so come son finito qui…

è come fossi entrato già a metà del film…

io avevo addosso gli stessi blue jeans… e tu avevi

in bocca le stesse bugie… (… bugie…)…

quante volte ci abbiamo provato…

dando voce anche al fiato sprecato…

e i ricordi già prendono il largo… (… largo…)…

verso un mare lontano da qui…

ma forse va bene così… (… così…)…

[Franco 126] Oggi me ne sto da solo e sto per conto mio…

forse era un po' meglio prima, ero un po' meglio anch'io…

vago in strade senza meta,

come un senza Dio…

quel sorriso a mezza bocca sapeva di addio…

[Insieme] ma pensa te…

è tutto qua…

una réclame

che vola via…

e questa pioggia

si stancherà…

e il tempo

corre sui fili del tram…

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Франко 126] Иска ми се да бях в друго време...

в което, ако сгрешиш, започваш отначало...

но бъдещето, което в ума си имах...

май от миналото вече част е...

думите друг свят са...

и служат само за да усложняват...

защото сам съм, но в повече си идвам... а денят

минава, без да поздравява...

и не зная как дотук се докарах...

сякаш вече в средата на филма съм влязъл...

същите сини дънки носех тогава... а в устата си ти –

същите лъжи...

колко ли пъти опитахме...

докато глас давахме дори на онова говорене, с което само се хабиш...

и спомените вече излязоха в открито море...

в посока далечно оттук море...

но може би така е добре...

Днес съм сам и съм си отделно...

преди може би бе по-добре... дори аз бях по-добре...

по улиците без цел се скитам,

както без Бог човек...

онази полуусмивка

ухаеше на сбогом...

но помислѝ си ти...

това е всичко...

реклама,

която отлита...

и този дъжд

ще се умори...

а времето

бяга по трамвайните жици...

[Калкута] Ние сме сенки сред сенките...

в на залеза полите...

следи сред следите...

по протежението на замрял коловоз...

ние сме вълнѝ сред вълнѝте, които

морето вълнуват...

истории сред историите...

но никой не слуша...

Понякога ясно за да видиш, трябва в мрака да стоиш... (... в мрака...)...

а за да си наистина сигурен, трябва съмнение да имаш... (... съмнение...)...

а едно цвете, което на студено се разтваря, после през юли увяхва...

а това, което остава... (... остава...)...

изглежда фалшиво...

[Заедно] И не зная как дотук се докарах...

сякаш вече в средата на филма съм влязъл...

същите сини дънки носех тогава... а в устата си ти –

същите лъжи... (... лъжи...)...

колко ли пъти опитахме...

докато глас давахме дори на онова говорене, с което само се хабиш...

и спомените вече излязоха в открито море... (... открито море...)...

в посока далечно оттук море...

но може би така е добре... (... така...)...

[Франко 126] Днес съм сам и съм си отделно...

преди може би бе по-добре... дори аз бях по-добре...

по улиците без цел се скитам,

както без Бог човек...

онази полуусмивка ухаеше на сбогом...

[Заедно] но помислѝ си ти...

това е всичко...

реклама,

която отлита...

и този дъжд

ще се умори...

а времето

бяга по трамвайните жици...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=dIPzeHGI8hM