Фред Де Палма & София Рейес - Ароматът ти

------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Lui] (De Palma)

[Lei] (Sofía)

[Lui] Ero la perla tua e tu la perla mia…

ora tu per la tua e io per la mia…

ti giuro non capisco se è colpa mia…

ti giuro non capisco se è nostalgia… Mi gridi addosso “Adesso respira”… ma bevi un botto e piangi tequila…

Quando servirci...

non ci serviva…

il resto del mondo

non ci sentiva…

Scusa se ti chiamo e non so che ora è…

Tu vuoi qualcosa e no so cosa c’è… Vorrei una stanza in questo hotel…

con vista su di te… [Lei] Quanto mi manca gridarci tutto in faccia… con il verde

che scatta…

noi che ci spezziamo come

sigarette in tasca…

che tanto poi ci passa… non voglio che tu vada via…

ora che casa nostra è soltanto casa mia…

e il tuo profumo non va più via…

[Lui] Dimmi che cosa non faresti mai…

se ti importa solo fare ‘sti like…

Noi siamo uguali e mi maledirai…

[Insieme] due gocce d’acqua in un mare di guai…

Ti potresti pentire… mentre sprofondi e pensi: “Che fine”… ma non rispondi e pensi:

“Che dire”…

Sui sentimenti

non mi senti mentire…

[Lui] Baby,

ma tu non senti niente…

soltanto questa gente…

che non mi conosce e ti parla di me… [Lei] Quanto mi manca gridarci tutto in faccia…

con il verde che scatta…

noi che ci spezziamo come sigarette in tasca…

che tanto poi ci passa… non voglio che tu vada

via…

ora che casa nostra è soltanto casa mia…

e il tuo profumo non va più via (… via…)…

Y ahora sé que no te necesito… y aunque si

[Insieme] te extrañe poquito… ya no va…

conmigo… ya no va [Lei] (O-o…)…

Cuando me

[Insieme] hablabas bajito [Lei] y me hacías

[Insieme] de esos Mojitos… pero ya…

[Lei] ni contigo ni conmigo va (O-oo…)…

Quanto mi manca gridarci tutto in faccia… con il verde che scatta…

noi che ci spezziamo come

sigarette in tasca…

che tanto poi ci passa… non voglio che tu vada

via…

ora che casa nostra è soltanto casa mia…

(Fred De Palma)

(Sofía)

e il tuo profumo non va più via…

------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Той] (Де Палма)

[Тя] (София)

[Той] Аз бях твоят бисер, ти – моят...

сега – аз по своя път, ти – по твоя...

кълна ти се, не знам дали вината е моя...

кълна ти се, не знам дали не е тъгата... Крещиш ми „Поеми си дъх”... но пиеш много

и плачеш текила...

Когато да си помагаме...

не ни помагаше...

светът

не ни чуваше...

Извинявай, че ти звъня и не зная колко е часът...

Искаш нещо, а не зная какво не е наред... В този хотел искам стая...

с изглед към теб... [Тя] Колко ми липсва всичко в лицето да си крещим... с гневът,

който зелен щрака...

ние, които се строшаваме

както в джоб цигари...

а после ни минава... не искам да си отидеш...

сега, когато домът ни е мой само...

а ароматът ти вече няма как да си отиде...

[Той] Кажи ми какво никога не би направила...

ако ти е важно само лайкове да слагаш...

Ние сме еднакви и ще ме проклинаш...

[Заедно] две капки вода сред беди-море...

Може да съжаляваш... докато задълбаваш и си мислиш „Какъв край само”...

но не отговоряш и си мислиш „Какво да кажа”...

Относно чувствата

няма да ме чуеш да лъжа...

[Той] Скъпа,

нищо не чуваш...

само тези хора...

които не ме познават, а за мен ти говорят... [Тя] Колко ми липсва

всичко в лицето да си крещим... с гневът, който зелен щрака...

ние, които се строшаваме както в джоб цигари...

а после ни минава...

не искам да си отидеш...

сега, когато домът ни е мой само...

а ароматът ти вече няма как да си отиде (... да си отиде...)...

Сега зная, че от теб не се нуждая...

и въпреки че [Заедно] малко те учудва... онова нищо общо няма...

с мен... нищо общо няма [Тя] (О-о...)...

Когато [Заедно] тихичко ми говореше

[Тя] и ми правеше [Заедно] от онези Мохитота...

но вече...

[Тя] нито с теб, нито с мен това общо няма (О-оо...)...

Колко ми липсва всичко в лицето да си крещим... с гневът, който зелен щрака...

ние, които се строшаваме

както в джоб цигари...

а после ни минава...

не искам да си отидеш...

сега, когато домът ни е мой само...

(Фред Де Палма)

(София)

а ароматът ти вече няма как да си отиде...

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=9J7w4oGXRiY