Джорджа - Суета
----------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia), Emma Rohan & Jez Ashurst
--------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа), Ема Роан & Джез Асхърст
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Che strana la gente...
che mentre si odia non si pente...
Niente è importante...
più del potere in questa civiltà...
Dove ognuno traccia il suo destino...
forte come un'eco (Eco)...
sbatte contro un altro muro...
--
Vanità.
Illusione.
Docile si arrende al Dio migliore.
Vanità.
Lei non sa,
che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.
E mi spacca il cuore.
--
Che matta la gente (Che matta la gente)...
che si ama eppure non si sente (Non si sente)...
si vince e si perde (Si vince e si perde)...
il privilegio di essere vivente...
--
Perché ognuno traccia il suo destino...
forte come un'eco (Eco)...
cerca l'immortalità...
--
Vanità.
Illusione.
Docile si arrende al Dio migliore.
Vanità.
Lei non sa,
che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.
E mi spacca il cuore.
--
Atomi unici, nudi, diversi e vibranti...
siamo distanti, io e te...
come migranti nascosti nell'evoluzione...
siamo distanti, io e te...
io e te...
--
Vanità.
Illusione.
Docile si arrende al Dio migliore.
Vanità.
Lei non sa,
che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.
Spacca il cuore. (Spacca il cuore).
Mi spacca il cuore.
Docile (Spacca il cuore) si arrende al Dio migliore (Spacca il cuore).
Vanità.
Lei non sa,
che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.
Spacca il cuore.
Mi spacca il cuore.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Колко странни са хората...
мразят се, а не се разкайват...
За тях нищо не е важно...
нищо не е по-важно от властта в тази цивилизация...
Където всеки чертае своята съдба...
силно като ехо (Ехо)...
блъска се в нечия друга стена...
--
Суета.
Илюзия.
Смирено се предава на най-добрия бог.
Суета.
Тя не знае,
че е просто друга измама и ти я наричаш любов.
Ще ми се пръсне сърцето.
--
Колко луди са хората (Колко луди са хората)...
обичат се или не се усеща (Не се усеща)...
печелят или губят (Печелят или губят)...
привилегията да живеят...
--
Защото всеки чертае своята съдба...
силно като ехо (Eхо)...
тъ̀рси безсмъртието...
--
Суета.
Илюзия.
Смирено се предава на най-добрия бог.
Суета.
Тя не знае,
че е просто друга измама и ти я наричаш любов.
Ще ми се пръсне сърцето.
--
Атоми уникални, голи, различни и вибриращи...
далечни сме един на друг, аз и ти...
като мигранти, скрити в еволюцията...
далечни сме един на друг, аз и ти...
аз и ти...
--
Суета.
Илюзия.
Смирено се предава на най-добрия бог.
Суета.
Тя не знае,
че е просто друга измама и ти я наричаш любов.
Разбива ми сърцето (Разбива ми сърцето).
Ще ми се пръсне сърцето.
Смирено (Разбива ми сърцето) се предава на най-добрия бог (Разбива ми сърцето).
Суета.
Тя не знае,
че е просто друга измама и ти я наричаш любов.
Разбива ми сърцето.
Ще ми се пръсне сърцето.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=xMgdN6N44A8
© Любов Всички права запазени