Джорджа - Суета

----------------------------------------------------------------------------------

Autori: Giorgia Todrani (Giorgia), Emma Rohan & Jez Ashurst

--------------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа), Ема Роан & Джез Асхърст

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Che strana la gente...

che mentre si odia non si pente...

Niente è importante...

più del potere in questa civiltà...

Dove ognuno traccia il suo destino...

forte come un'eco (Eco)...

sbatte contro un altro muro...

--

Vanità.

Illusione.

Docile si arrende al Dio migliore.

Vanità.

Lei non sa,

che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.

E mi spacca il cuore.

--

Che matta la gente (Che matta la gente)...

che si ama eppure non si sente (Non si sente)...

si vince e si perde (Si vince e si perde)...

il privilegio di essere vivente...

--

Perché ognuno traccia il suo destino...

forte come un'eco (Eco)...

cerca l'immortalità...

--

Vanità.

Illusione.

Docile si arrende al Dio migliore.

Vanità.

Lei non sa,

che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.

E mi spacca il cuore.

--

Atomi unici, nudi, diversi e vibranti...

siamo distanti,  io e te...

come  migranti nascosti nell'evoluzione...

siamo distanti,  io e te...

io e  te...

--

Vanità.

Illusione.

Docile si arrende al Dio migliore.

Vanità.

Lei non sa,

che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.

Spacca il cuore. (Spacca il cuore).

Mi spacca il cuore.

Docile (Spacca il cuore) si arrende al Dio migliore (Spacca il cuore).

Vanità.

Lei non sa,

che è solo un altro imbroglio e tu lo chiami amore.

Spacca il cuore.

Mi spacca il cuore.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Колко странни са  хората...

мразят се, а не се разкайват...

За тях нищо не е важно...

нищо не е по-важно от властта в тази цивилизация...

Където всеки чертае своята съдба...

силно като ехо (Ехо)...

блъска се в нечия друга стена...

--

Суета.

Илюзия.

Смирено се предава на най-добрия бог.

Суета.

Тя не знае,

че е просто друга измама и ти я наричаш любов.

Ще ми се пръсне сърцето.

--

Колко луди са  хората (Колко луди са хората)...

обичат се или не се усеща (Не се усеща)...

печелят или губят (Печелят или губят)...

привилегията да живеят...

--

Защото всеки чертае своята съдба...

силно като ехо (Eхо)...

тъ̀рси безсмъртието...

--

Суета.

Илюзия.

Смирено се предава на най-добрия бог.

Суета.

Тя не знае,

че е просто друга измама и ти я наричаш любов.

Ще ми се пръсне сърцето.

--

Атоми уникални, голи, различни и вибриращи...

далечни сме един на друг, аз и ти...

като мигранти, скрити в еволюцията...

далечни сме един на друг, аз и ти...

аз и ти...

--

Суета.

Илюзия.

Смирено се предава на най-добрия бог.

Суета.

Тя не знае,

че е просто друга измама и ти я наричаш любов.

Разбива ми сърцето (Разбива ми сърцето).

Ще ми се пръсне сърцето.

Смирено (Разбива ми сърцето) се предава на най-добрия бог (Разбива ми сърцето).

Суета.

Тя не знае,

че е просто друга измама и ти я наричаш любов.

Разбива ми сърцето.

Ще ми се пръсне сърцето.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=xMgdN6N44A8