Ноемврийски дъжд
Когато погледна в очите ти,
мога да видя примирената любов.
Но скъпа, когато те прегърна,
не знаеш ли че усещам същото!
Защото нищо не продължава вечно,
и ние вече знаем че сърцата могат да се променят!
И е трудна да държим свещта запалена
в студения ноемврийски дъжд.
Така сме от много, много време -
опитвайки се да убием болката.
Но любими винаги идват и винаги си отиват.
И никой не е сигурен кои ще си отиде първи, днес
си тръгвам,
ако не можем да хванем времето в ръце,
да го оставим зад линията.
Мога да успокоя съзнанието
знаейки че си моя,
само моя!
Така че ако искаш да ме обичаш,
тогава скъпа не се сдържай,
или просто ще престана да вървя
в студения ноемврийски дъжд!
Не се ли нуждаеш от време да си сама?
Не се ли нуждаеш от време да си сам сама?
Всеки се нуждае от време да е сам.
Не мислиш ли че се нуждаеш от време да си сама?
Знам че е трудно да си с отворено сърце,
когато дори приятелите ти ги няма в бедата ти.
Но ако можеш да излекуваш разбитото сърце,
набеденото време ще свали магията си от теб.
Понякога имам нужда от време да съм сам.
Понякога се нуждая да съм съвсем сам.
Всеки се нуждае от време де е сам.
На знаеш ли че се нуждаеш от време да си сама?
И когато страховете ти утихнат,
тогава само сенките ще напомнят.
Знам че можеш да ме обичаш,
когато нямаш кого да обвиняваш.
Така че никога не си припомняй тъмнината-
още можем да намерим път,
защото нищо не продължава вечно,
дори студения ноемврийски дъжд!
Не мислиш ли че се нуждаеш от някой?
Не мислиш ли че се нуждаеш от някого?
Всеки се нуждае от някой.
Не си единствената !
Не си единствената!
© Лили Стоянова Всички права запазени